Читать «В бърлогата на звяра» онлайн - страница 6

Той се обърна и отвори вратата към кръчмата.

Очите му търсеха Сидни Блад.

Но явно някогашният агент на Уелс Фарго вече беше напуснал кръчмата.

Ласитър взе още едно питие. След това и той излезе от кръчмата. Трябваше да се погрижи за коня си и да си намери подслон за през нощта.

2.

Из малката стая постепенно се разнасяше приятна топлина. Върху кюмбето в ъгъла вреше кафе в тумбеста ламаринена кана, която обикновено стоеше на една крива полица.

За Ласитър не беше трудно да намери подслон в Уулфс Хоул. Десетки къщи бяха празни. Повечето бандити живееха в къщите близо до кръчмата „Емпайър“.

Имаше даже и легло с желязна рамка и дюшекът от морска трева все още беше горе-долу наред. Ласитър постла отгоре одеялото си.

Коня си остави в едно преградено с дъски място в двора на къщата. Почисти го и му даде зоб и вода.

Той отиде до печката и си напълни с кафе една тенекиена чаша. Замислен се върна до леглото и седна.

Не беше сигурен дали не сбърка, като тръгна на своя глава за Уулфс Хоул. Но виновен за това беше Джеймс Т. Бейли.

Джеймс Т. Бейли беше адвокат в Лордсбърг, Ню Мексико — и посредник на бригада № 7. От него Ласитър трябваше да разбере каква е новата му задача. И сега го хващаше яд, като си спомни разговора си с Бейли. Адвокатът искаше да го отреже като домъкнал се отнякъде печалбар. Беше му дал само няколко сведения, след което Ласитър здравата го притисна до стената.

Ставаше дума за Джуд Донован и свърталището на бандитите в Уулфс Хоул в Джила Маунтънс. Но какво трябваше да прави, Ласитър не можа да измъкне от Бейли. Той твърдеше, че работата е на живот и смърт и може да каже нещо по-точно едва когато той самият получи някаква информация. Ласитър трябвало да чака, докато свършело всичко. Щяло да продължи една или две седмици.

Ласитър нямаше желание безучастно да се мотае две седмици в Лордсбърг. Събра сведения. От Маршал успя да узнае някои неща за Джуд Донован. Бандитското свърталище Уулфс Хоул беше непристъпна крепост. Вече се бяха провалили няколко опита при пресладването на бандитите да завладеят клисурата на Уулфс Крик.

Даже и Маршал избягваше да дава повече сведения. Ласитър усещаше, че шерифът съвсем не беше разказал всичко докрай.

Ядосан, два дни по-късно Ласитър оседла коня си и се отправи към Джила Маунтънс.

Сега той беше тук. Знаеше, че не е трудно за сам човек да мине през клисурата. Но какво можеше да направи един човек сам?

Нищо! Това беше ясно. Ако някой иска да разтури банда разбойници, трябва да разполага с една макар и малка армия първокласни стрелци. А проблемът се състоеше в довеждането им в Уулфс Хоул.

Освен това Ласитър не знаеше е какво всъщност се занимаваше бригада № 7.

А на всичко отгоре и Сидни Блад.

Какво търсеше в града на бандитите агентът на Уелс Фарго?

Все още ли работеше за Уелс Фарго? Или е станал бандит? Ако беше вярно второто, тогава животът на Ласитър съвсем висеше на косъм. Една-единствена дума на Блад щеше да е достатъчна, за да увисне Ласитър на бесилката на Донован.