Читать «В бърлогата на звяра» онлайн - страница 5

— Мога да се грижа за себе си — каза Ласитър. — Какво общо има всичко това с моите долари?

— Сигурността в Уулфс Хоул не е безплатна. Донован прибира половината от наличните пари на всеки, който дойде в Уулфс Хоул.

— Ако знаех, нямаше да нося нищо със себе си.

— Тогава нямаше да си тук. Донован не търпи хора, които бягат от закона с празни джобове.

Ласитър погледна Ларкинови крадешком. Беше убеден, че говорят истината.

Младата жена с черния корсаж се приближи и седна на ръба на една от игралните маси. Дългите стройни крака, обути в мрежести чорапи, омайваха Ласитър.

Като видя, че е привлякла вниманието на едрия мъж върху себе си, тя облиза устни. Опъна рамене, така че едрите й гърди заплашваха да скъсат корсажа.

— Вади най-после парите! — изсъска Кели Ларкин.

— Лично ще ги дам на Донован — каза Ласитър. Кели Ларкин вулгарно се изхили.

— В момента Донован има по-важна работа от тази да се занимава с един кучи син като теб процеди той.

Преди Ласитър да може да му отговори, жената се беше озовала до Кели и, разкривила пръсти, искаше да издере лицето му. Светкавично бързо Кели хвана китките й и я отстрани от себе си.

— Затваряй си мръсната уста, Кели! — изфуча тя. Трей пристъпи напред и зашлеви една плесница на жената.

— Не се прави на откачена, Шийна — изръмжа той. — Не сме виновни, че Донован има желание да прави нещо друго, а не да се занимава с теб.

Гняв изкриви хубавото й лице. Хвърли бегъл поглед към Ласитър, след това бързо се обърна и напусна стаята през една широка врата, водеща към задните помещения на кръчмата.

— В момента Донован има по-важна работа от тази да се занимава с един кучи син като теб — процеди той.

Преди Ласитър да може да му отговори, жената се беше озовала до Кели и, разкривила пръсти, искаше да издере лицето му. Светкавично бързо Кели хвана китките й и я отстрани от себе си.

— Затваряй си мръсната уста, Кели! — изфуча тя. Трей пристъпи напред и зашлеви една плесница на жената.

— Не се прави на откачена, Шийна — изръмжа той. — Не сме виновни, че Донован има желание да прави нещо друго, а не да се занимава с теб.

Гняв изкриви хубавото й лице. Хвърли бегъл поглед към Ласитър, след това бързо се обърна и напусна стаята през една широка врата, водеща към задните помещения на кръчмата.

— Нали чу, Ласитър — каза Трей Ларкин. — Донован не приема никого. Натоварил ни е да му вършим работата, докато е зает.

Ласитър сви рамене. Бръкна във вътрешния джоб на жилетката си и извади доларите. Без да му мигне окото, отброи 1000 долара и ги даде на Трей Ларкин.

Очите на бандитите блестяха, докато той държеше банкнотите в ръце.

— Надявам се, че доларите ще стигнат до Донован — каза Ласитър.

Кели Ларкин облиза устни. Дясната му ръка беше съвсем близо до дръжката на револвера. Явно чакаше знак от братята си, за да пусне на Ласитър един куршум и да прибере другата половина от парите.

Но Трей Ларкин не каза нищо. Той кимна на Ласитър, че може да си върви.

Ласитър още веднъж плъзна поглед по тримата братя. По-младият, Кели, не беше съвсем наред с главата. Умът му се намираше в спусъка на пистолета. Най-интелигентен от тримата братя изглеждаше Трей Ларкин. Ласитър не разбираше какво става с Боб. Той знаеше, че близнакът на Трей не е ням. Но не изглеждаше да е и от най-разговорливите. Ласитър реши много да внимава с него.