Читать «Бялката на нане Вуте» онлайн - страница 3

— Тото — развика се със страшен глас Вуте. — Тото, дай газеничето и кибрита! Тото изскокна изплашен.

— Дай газеничето и кибрита. Скоро! Тото изтича и донесе малко тенекиено съдче и кутийка кибрит.

— Защо бе, тате, защо? — завика детето, като видя как котката се мята в коравата ръка на баща му.

— Поливай, поливай… излей всичката газ — кресна баща му и клекна на снега.

Жестоко детско любопитство озари с дива усмивка лицето на Тото. Той грабна тенекиеното съдче и изля газта върху котката и върху ръката на баща си.

— Драсни кибрит и я запали!

Тото драсна една клечка и когато тя пламна хубаво, приближи я до увисналата опашка на мократа от газ котка. Избухна пламък и обхвана отведнъж нещастното животно.

Вуте я захвърли настрана и завря бързо ръката си в снега, защото и тя бе се малко подпалила.

Котката измечи ужасена, завъртя се безумно върху снега и пламтяща хукна през двора и се шибна в плевника.

Вуте се спусна след нея. Но от вратата на плевника се показа дим и докато нане Вуте приближи, избухна пламък.

Завика нане Вуте, изплака уплашен Тото, изскокна и стрина Вутевица, но… що да види — цялата плевня гореше. Огнени езици излизаха из незамазаните, плетени от пръти стени и лижеха сламения покрив, отрупан със сняг.

Информация за текста

Набиране: Георги Величков

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Елин Пелин. „Събрани съчинения в шест тома“, Том трети; „Български писател“, С. 1977. Под редакцията на Тодор Боров, Кръстьо Генов и Пеньо Русев.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5401]

Последна редакция: 2008-02-14 10:30:00