Читать «Бягство или навън» онлайн - страница 4

Кал се размърда в постелята си и промърмори нещо. Кожата по лицето му изглеждаше бледа като пергамент, клепачите над очите шаваха неспокойно, а дъхът му излизаше на пресекулки. Драконовият пазител се беше превил на две върху гърдите му, а от повърхността на тисовото дърво се стичаха големи жълтозелени капки гной. Около него вонеше ужасно. Маратон жално поклати глава.

— Чакай да хвърля малко дърва в пещта. Това возило се нуждае от горещ въздух. — каза Светлозар и се надигна. Луната блестеше като сребърна монета върху черния покров на нощта. Нямаше вятър и платната на въздушния кораб бяха увиснали върху мачтите, греблата вяло преобръщаха въздуха и тласкаха возилото с бавна скорост напред.

Изведнъж отдясно на борд проблесна светкавица и изгори мрака в една назъбена линия. Чу се тих пукот и тъмата се разчекна зловещо. От разкъсната рана се процеди сянка по-черна и от най-черния ужас на Седемте Подземни Морета.

— СПРИ ВЕДНАГА! — извика гробовен глас. — В ИМЕТО НА ПЛАНЕТАН!

— Кой е това? — простена Кал Железния ръкав.

— Мисля, че тя ни откри. — прошепна Маратон.

— Може би така е по-добре. — промълви Кал.

— Жалкото е, че дойде в съзнание. Можеше никога да не се събудиш, а сега… Тя ще ни измъчва Кал. Затова, че я остави сама навръх Драконово Гнездо срещу Траскан.

Кал железния ръкав се усмихна кисело.

— Ако така си мислиш, конче, жестоко се лъжеш. Помогни ми да стигна до парапета. — той изпъшка. — Нощта е черна, едва ли ще ме забележи.

— Чакай, скачам с теб! — изцвили Маратон.

Двамата прекрачиха парапета. Светлините на града се бяха превърнали в малки трептящи светулки, докато те си поемаха дъх може би за последен път в живота си.

— Калояне, спри! Калояне, откачи ли, момче? — извика познат до полуда глас.

Сянката доплава до тях и той видя ужасния силует на вещицата Агилия, разкривената й уста, слюнката, която се беше събрала в ъглите на устните. Управляваше въздушната си метла като че ли беше прекарала целия си живот върху нея. Гледаше го вцепенено, а устата й мърдаше, изсипваща порой от думи, звуци, които се забиваха като пирони в мозъка му.

— Мътните те взели, ума ли си изгуби бе! Гоня те цяла седмица да ти кажа.

Очите на Кал се преобърнаха в орбитите си и той за малко не загуби равновесие.

— Какво си направила с майка ми?! Защо говориш с нейния глас? Говори крастава кучко, блатна нестретнице!

— Нищо не е станало с майка ти. — отвърна вещицата. — Заминаха двамата с баща ти на Хавайските острови, не помниш ли?

Кал Железния Ръкав не можеше да повярва на ушите си.

— Калояне, излез най-накрая от тази игра, момче. От две седмици не си спрял да играеш. Боли те зъб, трябва да идеш на зъболекар, чуваш ли?!

Картината се завъртя и изчезна. Калоян Матев — ученик в Столичния Техникум по Електроника отвори стреснато очи и отхвърли виртуалния шлем с ръка. Отлепи адхезионната превръзка с хранителния разтвор и се надигна от масажиращото кресло. Приближи се с плахи стъпки до огледалото в коридора и простена.

— Боже господи! — изохка той.

Дясната му буза се беше издула, а болката от виновния зъб се стрелкаше направо в мозъка му.