Читать «Бягство или навън» онлайн - страница 3

Маратон се оправяше безпогрешно в оплетения лабиринт от тесните калдъръмени улички, пътеките заклещени между стрехите на високите двукатови къщи, каменните мостчета прострени над мръсния канал, който жителите на Староград гордо наричаха Ява река. Имаше легенда, че ако успееш да достигнеш дъното на реката и останеш достатъчно дълго там можеш да намериш каквото ти трябва. Стига да намериш обратния път към повърхността разбира се. Ето го и Часовника на Сенките, чийто стрелки бяха не две, а четири — две от тях се въртяха в правилната посока, ала техните сенки се въртяха обратно. За някои от обитателите на Староград посоката на времето течеше в другата посока.

Маратон стигна до един каменен зид и замръзна на място. Едва различаваше бледата бразда пред себе си — приличаше на следа оставена от пръчка в прахта, ала колкото и странно да звучи песъчинките не се изсипваха в браздата. Тя трептеше като въже за пране, полюшквано от вятъра. Маратон се огледа и тъкмо щеше да се обърне назад, когато усети жегата зад гърба си. Следващия момент щеше да бъде фатален и само едно нещо можеше да го спаси. Той напрегна мускулите и сухожилията си до скъсване, присви очи и отскочи като пружина нагоре. Ала зидът беше прекалено висок. Адския пламък го теглеше обратно надолу, а дяволските създания сигурно вече бяха приготвили шиша. Това беше. Щяха да умрат тук и Кал дори нямаше да влезе в съзнание.

— Сбогом свят, сбогом мечти! — простена Маратон, докато копитата му се приплъзваха надолу по гладките обли камъни. Огънят вече беше опърлил опашката му, когато небето над него се разтвори и го всмука обратно в себе си.

— Ей богу беше почти изгорял. И какво си помисли, че Господ те иска обратно? — Светлозар се закиска като старо канче препълнено с врящ боб.

— Кал не е добре. — изсъска Маратон презрително. Беше полегнал върху гладките дъски и предъвкваше сухи корички мухлясал стар хляб.

— Виждам. Какво му е?

— Болен е. И Агилия е по следите ни.

— Щях да се почудя, ако нещо ви беше наред. — почеса се Светлозар зад врата. — Последния път, когато прелетях над вас, лавата клокочеше под краката ви, а СмучиГреб точеше зъбите си в пещерата под Кокален рид.

— Сега е друго. — прекъсна го Маратон. — Боли го.

— Наистина? — ококори се Светлозар. — Искам да кажа истинска болка?

Маратон кимна. Един сополив мехур се пукна върху ноздрата му и сълзите закапаха като бисери от големите му колкото орех очи.

— Лоша работа. И казваш не е ранен?

Маратон изхлипа.

— Да не го е пресякла студена вода? Валентин дърводелеца умря от това.