Читать «Бурята (Романс)» онлайн - страница 33

АЛОНЗО

А вий върнете тези вещи, гдето

сте ги намерили!

СЕБАСТИАН

                                Или по-скоро

откраднали!

Калибан, Стефано и Тринкуло излизат.

ПРОСПЕРО

Кралю, поканвам вас и вашта свита

в туй скромно жилище, в което

нощта за вас ще мине — вярвам — бързо,

защото част от нея ще запълня

със разказа за всичко преживяно

от мен на този остров. А пък утре

ще се качим на кораба ви, с който

в Неапол ще се върнем, гдето скоро,

надявам се, ще мога да присъствам

на радостните тържества по повод

венчавката на нашите чеда.

След туй ще се оттегля във Милано,

където всяка трета моя мисъл

ще бъде за смъртта.

АЛОНЗО

                                        Нетърпелив съм

да чуя повестта ти. Тя ще грабне

слуха ни, знам.

ПРОСПЕРО

                                Ще ви разкажа всичко

и обещавам ви за утре сутрин

море безбурно и попътен вятър,

с чиято помощ бързо ще застигнем

останалите кораби от флота.

Настрани, към Ариел.

Стори и туй, мой леки Ариел,

и волен литвай в своята стихия!

На добър час!… Последвайте ме, моля

Излизат.

ЕПИЛОГ

ПРОСПЕРО

Без чарове и без магия

сега на себе си самия

съм предоставен и от вас

зависи вече дали аз

затворник ще остана тука,

или ще плавам към сполука.

Но както, с трон сдобил се пак,

сам аз простих на своя враг,

вий, зрители, със кобно слово

не ми присъждайте сурово

изгнание на остров пуст,

а със ветреца многоуст

на своята хвала крилата

за път издуйте ми платната

и с весел, идещ от сърце,

мил плясък на криле-ръце,

ме изпратете във морето

на дълго плаване, с което

целя едно: чрез труд и плам

забава да доставям вам.

Над духове не властвам вече,

вълшебствата ми са далече

и зле ще съм, освен ако

със снизходително око

погледнете на моите грешки.

Те — знайно е — са дял човешки

и аз завършвам затова

със тез молитвени слова:

Вий, милост чакащи от бога,

не ме съдете с мярка строга!

Излиза.

Информация за текста

William Shakespeare

The Tempest, 1610–1611

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2008

Редакция: NomaD, 2009

Издание:

Издателство „СИЛУЕТ — 33“, София, 1994

Рисунка: Владислав Паскалев

Библиотечно оформление: Николай Пекарев

При подготовката на настоящото издание върху текста на превода, публикуван през 1976 г., бяха нанесени неголям брой промени. Преводачът вярва, че проф. Марко Минков, чиято ерудиция присъствува в тези редове, би одобрил това усъвършенствуване на текста.

В.П.

Рисунката на корицата е дар от проф. Владислав Паскалев.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10229]

Последна редакция: 2009-01-21 11:03:09

1

Оригиналното заглавие на пиесата е „The Tempest“ — „Бурята“. Много от действуващите лица носят смислови имена: „Просперо“ означава на италиански „щастлив, благоприятен“; „Калибан“ е по всяка вероятност анаграма на „канибал“. „Тринкуло“ произлиза от немското „trinken“ — пия; „Миранда“ — означава на латински „достойна за удивление“; „Ариел“ има древноеврейски произход (така се наричал един от ангелите на юдейската религия), но в пиесата явно се свързва с италианското „aria“ — въздух.

2

Топсел — тази дума, както и следващите в същата сцена „стенга“, „грот“, „фок“ са взети от моряшкия език и означават различни платна и части от мачти.