Читать «Бурята (Романс)» онлайн - страница 32

Уилям Шекспир

ни раздели от другите и в миг,

като насън, пренесе ни дотука,

замаяни!

АРИЕЛ (настрани, към Просперо)

Добре ли съм работил?

ПРОСПЕРО (настрани, към Ариел)

Безупречно! След малко ще те пусна

на свобода!

АЛОНЗО

                        В по-странен лабиринт

не е попадал смъртен! Туй е ребус,

необясним с естествени причини!

Оракул тука трябва да се викне

във помощ на разсъдъка!

ПРОСПЕРО

                                                Кралю,

не си мъчете мозъка напразно

над тези странности! При първа сгода —

и много скоро — ще ви разясня

(и то така, че те ще ви се видят

напълно вероятни) чудесата,

които ви замайват. Дотогава

бъдете радостен и се отдайте

на ведрия завършек!

Настрани, към Ариел.

                                        Ариел,

освободи от чара и докарай

онези двамата и Калибан!

Ариел излиза.

От свитата ви липсват, господарю,

двамина, за които сте забравил.

Влиза отново Ариел, водещ Каяибан, Стефано и Тринкуло, облечени в откраднатите дрехи.

СТЕФАНО

Всяка коза на чужд крак! Защото случайността е всичко!

Coraggio, чудовище, coraggio!

ТРИНКУЛО

Ако не ме лъжат тези от двете страни на носа ми, това е прекрасно зрелище!

КАЛИБАН

О, Сетебос, наистина това са

красиви духове! И колко хубав

е моят господар! Но ме е страх,

че той ще ме накаже.

СЕБАСТИАН

                                        Ха-ха-ха!

Антонио, я вижте тук дали са

за продан тез създания?

АНТОНИО

                                                Навярно.

Едното е направо риба, тъй че

ще може да се купи.

ПРОСПЕРО

                                        Вижте само

в какво са се облекли и кажете

дали са честни хора! Този урод

е син на вещица, и то тъй страшна,

че караше с властта си над луната

морето да се вдига и да спада

по нейна воля. Тези ме обраха

и заедно със тоя полудявол

(защото Велзевул му е баща)

скроили бяха план да ме убият.

Те ваши са, кралю, а мое — туй

изчадие на мрака.

КАЛИБАН

                                Олеле!

До смърт ще ме нащипят, аз си знаех!

АЛОНЗО

Я, Стефано! Това е моят вечно

нетрезвен виночерпец!

СЕБАСТИАН

                                        И сега

не ми се вижда трезвен. Но отде е

намерил вино?

АЛОНЗО

                        Тринкуло, и той,

се люшка здраво. Где ли са открили

магическия еликсир, от който

са светнали така?… А? Как попадна

във тази каша?

ТРИНКУЛО

То ако беше каша, пак добре, ами беше каца със саламура! Така ме насолиха, откак се видяхме за последен път, че мога да изтрая цяло лято. Не ме е страх вече от мухите.

СЕБАСТИАН

Ти как се чувстваш, Стефано?

СТЕФАНО

Не ме докосвайте! Целият съм един „Стефано-о-о“!

ПРОСПЕРО

Май щеше крал да ставаш на тоз остров?

СТЕФАНО

Много схванат крал щях да бъда тогава!

АЛОНЗО

Такъв човеко-звяр за пръв път виждам!

ПРОСПЕРО

И колкото е грозен външно, толкоз

е и по нрав… Върви във пещерата!

Води си и събратята и ако

желаете да бъдете простени,

добре я разтребете!

КАЛИБАН

                                        Господарю,

ще го направя и от днес нататък

ще търся просветление! Какво

магаре тройно бил съм, да се кланям

на тоз пияница, за бог да взимам

един такъв глупак!

ПРОСПЕРО

                                        Върви! Върви!