Читать «Бурята (Романс)» онлайн - страница 29
Уилям Шекспир
ПРОСПЕРО
С мелодия тържествена — лекарство
за буйстващите мисли — аз ще влея
спокойствие във мозъка ти, врящ
без полза в твоя череп. Стой на място
по силата на чара ми!… Гонзало,
почтени старче, друже благородни,
очите ми, съчувствайки на твоите,
се пълнят със приятелски сълзи!…
Вълшебството ми бързо се разсейва
и както утрината неусетно
измества мрака нощен, тъй във тях
събудените сетива разпръсват
кълбетата от пушек, помрачили
съзнанието им… О, мой Гонзало,
спасителю мой доблестни и верни
служителю на краля си, за всичко
ще бъдеш ти добре възнаграден!…
Жестоко ти, Алонзо, се отнесе
със мен и дъщеря ми, подпомаган
от своя брат… Това сега те мъчи,
Себастиан!… А ти, мой родни братко,
кръв родна моя, който приласка
тщеславието в себе си, прокудил
роднинство и човечност; ти, ти, който;
замисляше с тогова — и затуй,
Себастиан, ти двойно се терзаеш! —
кралеубийство мерзко — и на тебе,
макар и да си изверг, аз прощавам!…
Разсъдъкът във тях приижда вече
и приливът му скоро ще залее
все още калния и тинест бряг
на мозъците им; а ни един
не ме е зърнал и не би могъл
да ме познае кой съм. Ариел,
иди във пещерата и върни се
със шапката и шпагата ми! Искам
да смъкна таз одежда и пред тях
такъв да се явя, какъвто бях —
милански княз!
Побързай! Още малко,
и волен ще летиш.
АРИЕЛ
„Със пчелите смуча сок,
спя във мака сън дълбок,
сутрин мия се с млечок
и отлитам — свят широк, —
щом за есен дойде срок.
Весело време настава за мене
всичко ме среща със дъх и цъфтене!“
ПРОСПЕРО
Чудесно! Ще ми липсваш, Ариел,
но свобода все пак ще ти даря…
Добре! Добре! Тъй както си невидим,
сега литни до кораба им! Там,
във трюма му, ще свариш още спящи
моряците. Веднага събуди ги
и бързо тук докарай капитана
и боцмана! Без бавене! Лети!
АРИЕЛ
Аз въздуха пред себе си ще всмукна
и пулса ти преди да тупне дважди,
те тук ще са!
ГОНЗАЛО
Смърт, ужас, чудеса и страхотии
гъмжат навред! Всевишни, изведи ни
от този страшен остров!
ПРОСПЕРО
Гледай тука,
владетелю неаполски! Пред теб е
княз Просперо, когото ти прокуди
от княжеството му. За да повярваш,
че жив човек, не дух, със теб говори,
прегръщам те и от сърце приветствам
и теб, и всички тук!
АЛОНЗО
Дали си ти
човек или видение, от тези,
които напоследък си играят
със сетивата ми — това не знам,
но пулса на ръката ти усещам
от плът и кръв и щом видях те, чувствам,
постихна пристъпът ми, който бил е —
страхувам се — проява на безумство.
Но ако ти си та, това ще иска
престранна повест. Княжеството аз
възвръщам ти и моля те смирено:
прости ми злото! Ала как би могъл
да бъдеш жив и тук?
ПРОСПЕРО
Мой скъпи друже,
най-първо позволи ми да прегърна
почтената ти старост!
ГОНЗАЛО
Честна дума,
не смея да твърдя, че всичко туй
