Читать «Бурята (Романс)» онлайн - страница 11
Уилям Шекспир
… Дъхът му е тъй сладък!
СЕБАСТИАН
Сякаш има дробове, и то охтичави.
АНТОНИО
Или се е парфюмирал в някое блато.
ГОНЗАЛО
Да, тук всичко е благоприятно за живота…
АНТОНИО
Само дето няма от какво да се живее.
СЕБАСТИАН
Да, от тази страна ще е трудничко.
ГОНЗАЛО
… Колко е сочна и свежа зеленината! Наистина красива гледка!…
АНТОНИО
Или още по-точно: сива клетка!
СЕБАСТИАН
С малко зеленикаво от плесен!
АНТОНИО
Близо е до истината все пак.
СЕБАСТИАН
Само че откъм опакото й.
ГОНЗАЛО
… Но най-рядкото чудо — нещо почти невероятно…
СЕБАСТИАН
Като повечето от чудесата.
ГОНЗАЛО
… е туй, че нашите одежди, макар да се наквасиха в морето, са запазили свежия си блясък и, вместо да станат на петна от солената вода, изглеждат току-що боядисани.
АНТОНИО
Да можеше поне един от джобовете му да проговори, щеше да го уличи в лъжа!
СЕБАСТИАН
Ако не се окаже лъжлив джоб!
ГОНЗАЛО
Дрехите ни са нови, както бяха, когато за пръв път ги облякохме в Африка за сватбата на кралската дъщеря Кларибела и туниския крал.
СЕБАСТИАН
Сполучлива сватба наистина, а пък на връщане съвсем ни потръгна.
АДРИАН
Тунис никога не е имал такава красавица за кралица!
ГОНЗАЛО
Никога, от времето на вдовицата Дидона!
АНТОНИО
„Вдовицата“? Поврага! Откъде изскочи това „вдовицата“? „Вдовицата Дидона“!
СЕБАСТИАН
Можеше да прибави и „вдовеца Енея“ към нея!
АДРИАН
„На вдовицата Дидона“ ли казахте? Карате ме да се замисля. Че тя беше царица на Картаген, не на Тунис!
ГОНЗАЛО
Днешният Тунис е нявгашният Картаген.
АДРИАН
Картаген?
ГОНЗАЛО
Картаген, уверявам ви!
АНТОНИО
Езикът му е могъщ като Амфионовата арфа.
СЕБАСТИАН
По-могъщ! Тя е издигала само градски стени, а той строи и къщи.
АНТОНИО
Какво ли друго небивало чудо се готви да извърши този човек?
СЕБАСТИАН
Ще мушне този остров в джоба си и ще го занесе подарък на сина си, като ябълка.
АНТОНИО
И плювайки семките му в морето, ще направи да поникнат нови острови.
ГОНЗАЛО
Точно така!
АНТОНИО
Подир година-две!
ГОНЗАЛО
Говорихме, господарю, че одеждите ни изглеждат сега така нови, както бяха в Тунис, на сватбата на вашата дъщеря, която е сега кралица там.
АНТОНИО
И то най-прекрасната от всички кралици на Тунис!
СЕБАСТИАН
С изключение на вдовицата Дидона!
АНТОНИО
На вдовицата Дидона? А, да, на вдовицата Дидона!
ГОНЗАЛО
Вижте, не е ли дрехата ми такава, каквато беше, когато я облякох за пръв път, или почти такава…
АНТОНИО
Това „почти“ е по-почтително към истината.
ГОНЗАЛО
… каквато беше на сватбата на дъщеря ви?
АЛОНЗО
Ушите ми ти тъпчеш със слова,
които моят разум не приема.
Кой караше ме там да я венчавам?
Загубих своя син и имам чувство,
че нея също — задомена толкоз
далече от Италия — едва ли
ще видя пак! О, моя несравнен
наследник на Неапол и Милано!
Кой знае на каква чудата риба
храна е станал!
ФРАНЦИСКО
Много е възможно
той жив да е, кралю, видях го как
удари по гърба една вълна
и ясна я; и как след туй, встрани
отмятайки със две ръце водата,
със гръд разбиваше талаза, който
се вдигаше насреща му. Глава
държеше над вълните той и мъжки
гребеше към спасителната суша,
която, подкопана от прибоя,
като че ли се скланяше над него
