Читать «Бурята (Романс)» онлайн - страница 10
Уилям Шекспир
са ангели!
МИРАНДА
Тогава мойто чувство
е невзискателно и не мечтае
за друг, по-хубав!
ПРОСПЕРО
Подчини се, казах!
Към детството аз мишците ти върнах
и те безсилни са!
ФЕРДИНАНД
Уви, така е!
Ума си чувствам свързан сякаш в дрямка.
Смъртта на татко, общата погибел,
безкрайната си слабост, тоз насилник,
комуто трябва да се подчиня —
туй всичко бих понесъл, ако можех
веднъж на ден от своята тъмница
да виждам тази прелест! Свободата
свободно да се шири по земята —
достатъчен просторът ще ми бъде
в такъв затвор!
ПРОСПЕРО
Вълшебството ми действа!
Върви!
Отлично, Ариел!
След мене!
Чуй още нещо…
МИРАНДА
Смелост, чужденецо!
Баща ми бе в речта си по-суров,
отколкото е всъщност. Непривичен
е този гняв за него.
ПРОСПЕРО
… И свободен
ще бъдеш ти като планински вятър,
но дотогава изпълнявай точно,
каквото казвам ти!
АРИЕЛ
До сетна буква!
ПРОСПЕРО
Върви след мен!
Ни думица за него!
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ГОНЗАЛО
Недейте бърчи чело, господарю!
Със нас наравно имате и вие
причина да се радвате. Това, че
спасихме се, със много надтежава
над загубите ни. През ден се случва
търговци по море, жени моряшки
да губят нещо скъпо, а такова
небивало спасение, каквото
се падна нам, се случва на малцина
сред милиони. И затуй, кралю,
разумно претеглете не везните
утеха срещу скръб.
АЛОНЗО
Мълчи, Гонзало!
СЕБАСТИАН
Приема утехата, сякаш е изстинала супа.
АНТОНИО
Но този отец-утешител няма да го остави на мира.
СЕБАСТИАН
Ей го, навива часовника на красноречието си. Сега ще издрънка.
ГОНЗАЛО
Ваше величество…
СЕБАСТИАН
Един. Бройте!
ГОНЗАЛО
От скърбите щом правим капитал,
накрая получаваме?
СЕБАСТИАН
Печалба.
ГОНЗАЛО
Да, печал. И без „ба“! Казахте го по-умно, отколкото сте очаквал.
СЕБАСТИАН
Защото не съм очаквал чак толкоз ум от вас.
ГОНЗАЛО
Така че, господарю…
АНТОНИО
Ама какъв прахосник на слова!
АЛОНЗО
Да, моля те, спести си ги!
ГОНЗАЛО
Добре, замлъквам. И все пак…
СЕБАСТИАН
… Ще продължи да говори.
АНТОНИО
На бас, кой пръв ще изкукурига! Той или Адриан?
СЕБАСТИАН
Дъртият петел!
АНТОНИО
Младото петле!
СЕБАСТИАН
На какво?
АНТОНИО
На един смях!
СЕБАСТИАН
Съгласен!
АДРИАН
Макар този остров да изглежда пуст…
АНТОНИО
Ха-ха-ха!
СЕБАСТИАН
Печелиш.
АДРИАН
… безлюден и почти недостъпен откъм морето…
СЕБАСТИАН
Все пак.
АДРИАН
… все пак…
АНТОНИО
Нямаше избор човекът!
АДРИАН
… той се оказа с лек климат и разкошна флора…
АНТОНИО
Познавам една Флора. Наистина беше разкошна.
СЕБАСТИАН
И с доста лек климат, както господинът твърди.
АДРИАН
