Читать «Буря от ада» онлайн - страница 73

— Само не ми говори за „почти невъзможно“. Имам два трупа, които говорят за обратното.

— Запази си силите — измърморих аз. — Тепърва започвам. Ще се наложи да проумееш принципа, ако искаш да вникнеш в детайлите.

Погледът й стана още по-опасен. Тя здраво стисна края на бюрото.

— Добре — произнесе тя с убийствено разумен тон. — Добре. Хайде, обяснявай.

Отново потърках очи.

— Слушай. Онзи, който го е направил — който и да е той — е използвал тавматургично заклинание. Използвал е коса или нокът от Томи Том и Дженифър Стентън… е, или нещо от този род — за да установи връзка с тях. А после е изтръгнал символичното сърце на някаква ритуална кукла или жертвено животно. Само че, за да се случи същото с жертвите, трябва да осигури и цяла камара енергия.

— Не чух нищо ново, Хари.

— Добре де, добре. Преминавам към същността — казах аз. — Разбери, енергията, необходима за това нещо е толкова огромна, че направо да се побъркаш. По-лесно е да организираш земетресение, отколкото да убиеш някого по този начин. В най-добрия случай може би бих успял, като при това остана жив. Само че за целта е нужно жертвата да ме е вбесила до… до… до крайност.

— Какво, да не се кандидатираш за заподозрян? — Ъгълчето на устата на Мърфи трепна.

Изпръхтях.

— Казах, че силите биха ми стигнали да направя това с един човек. Предполагам, че опитът да направя същото с двама просто би ме убил.

— Искаш да кажеш, че извършителят е някакъв чародей-Шварцнегер?

Свих рамене.

— Какво пък, възможно е. Но далеч по-вероятно е, да е извършено от някой голям майстор. В края на краищата, магията не се ограничава само до трансфер на енергии. Важна роля играе и концентрацията. Колкото по-добре се фокусираш върху целта, толкова по-ефективно прехвърляш енергията си в нужното време и на нужното място. Почти както майсторите на древни китайски бойни изкуства чупят стволовете на дърветата с голи ръце. Той не може да вдигне и кученце над главата си, затова пък може да насочва наличната си сила накъдето поиска — с оглушителен ефект.

Мърфи погледна към наградите си по айкидо и кимна.

— Добре — каза тя. — Това мога да го разбера. Тоест, излиза, че търсим някаква вълшебна разновидност на господин Мияджи.

— Или — назидателно вдигнах пръст, — над това едновременно са работили няколко чародея. Обединили са енергията си и са я използвали наведнъж. — От пулсиращата болка в главата, в съчетание с празния стомах и кофеина неизвестно защо започнах да завалям думите. — Колективна работа, ето къде е същността.

— Банда убийци — проточи Мърфи. — Аз и един не съм хванала, а ти ми говориш, че може да са петдесетина.

— Тринайсет — поправих я аз. — Повече от тринайсет не става. Но се съмнявам, че са толкова много. Това е дяволски сложно. Всички в кръга трябва да са напълно отдадени на заклинанието, без да се колебаят, без да се съмняват… И при това — изцяло да се доверяват един на друг. Такова нещо не се среща в обикновена банда. И изобщо се случва много рядко — освен ако, разбира се, това не е някаква разновидност на фанатизма. Религиозен или политически.