Читать «Буря от ада» онлайн - страница 64

Мъжът постави вещите си в багажника на лимузината и прехвърли погледа си от Линда към мен. Линда отклони очи. Той се стараеше да говори тихо, за да не го чуя, но слухът ми е остър.

— Кой е този? — попита той.

В гласа му се усети напрежение.

— Мой приятел, господин Бекет. Срещах се с него преди време.

Нова лъжа. Става все по-любопитно и по-любопитно.

Погледнах над покрива на лимузината към жената — вероятно, госпожа Бекет. Тя посрещна погледа ми невъзмутимо, дори бих казал — твърде безразлично. Това изглеждаше малко зловещо. Такъв поглед съм виждал в киното, при затворници, освободени от немските концлагери в края на Втората световна война. Празен. Мъртъв — като покойник, който още не знае, че е умрял.

Линда отвори задната врата и настани господин и госпожа Бекет в колата. Минавайки, господин Бекет плъзна ръка по талията на Линда с жест, твърде интимен и собственически за наемна прислуга. Видях как Линда трепна и затръшна вратата. После заобиколи колата и се приближи до мен.

— Изчезвайте оттук — тихо произнесе тя. — Не искам никакви неприятности с шефа си.

Хванах я за ръката и я стиснах — жест, който изглеждаше напълно естествен за бивш любовник. При това незабелязано пъхнах в дланта й визитната си картичка.

— Моята визитка. Ако си спомните още нещо, обадете се, става ли?

Тя се обърна без да отговори, но визитката изчезна в джоба й преди да влезе в колата.

Мъртвият поглед на госпожа Бекет се плъзна по мен, когато лимузината потегли. Сега аз трепнах. Вече казах, че изглеждаше много зловещо.

Влязох в аерогарата. Мониторите, показващи времето на пристигане, се покриха със смущения при моето приближаване. Намерих най-близкото кафене, седнах и си поръчах чаша кафе. Наложи се да обера всички дребни от джобовете си, за да мога да платя. Голяма част от парите отиде за наема на офиса, а и за отварата, която приготвих, поддавайки се на уговорките на Боб. Пари. Трябваше най-накрая да се заема със случая на Моника Селз, да открия проклетото й мъжле. Някак не ми се искаше да се измъкна благополучно от тази бъркотия с Белия Съвет само за да открия, че съм останал без офис и квартира само защото не съм си платил навреме.

Пиех кафе и се опитвах да приведа мислите си в някакво подобие на ред. Имах две основни задачи. Първата и по-важната бе да разбера кой е убил Томи Том и Дженифър Стентън. И не просто да заловя убиеца преди да е сътворил още една камара трупове, а да го направя преди Белият Съвет да използва този случай като повод да се разправи с мен.

Само че, докато търся убиеца и избягвам палачите на Съвета, трябва и да поработя за някой, който би ми платил. Днешните ми екскурзии определено не бяха работа, за която бих поискал пари от Мърфи — тя по-скоро би ми сритала задника, че съм си пъхал носа където не трябва. А и ако исках да получа пари от полицейското управление в Чикаго, трябваше да се заема с изследванията, които Мърфи очакваше от мен — черна магия, която сама по себе си можеше да ме загроби.