Читать «Буря от ада» онлайн - страница 62

Отново се закашлях. Тази жена беше привлекателна; впрочем, беше привлекателна заради професията си. И все пак в нея имаше нещо, което ми действаше като ключ за запалване на двигател: нещо в това, как си държеше главата, или как формираше думите, които, подминавайки мозъка ми, попадаха директно в хормоните ми. Постарах се по-бързо да премина на темата, за да намаля вероятността да се покажа като глупак.

— Добре ли познавахте Дженифър Стентън?

Тя ме погледна изпод полупритворените си мигли.

— До интимно.

Кхм.

— Да… хм… вие… нали сте работили заедно с нея за Бианка.

Линда издиша още една струйка дим.

— За тази гадна, дребна кучка. Да, работих с Джен. Известно време дори живяхме заедно. В едно легло. — Последната дума успя да изговори, придавайки й вибрации на спотаен, почти непристоен смях.

— Познавахте ли Томи Том? — попитах аз.

— И още как. В леглото е безподобен. Просто фантастичен. — Тя наведе поглед и опипа с ръка седалката до себе си. Какво беше загубила там? — Той беше постоянен клиент. Два пъти месечно двете с Джен отивахме при него и си правехме малка вечеринка. — Тя се наведе към мен. — Той, Хари Дрезден, можеше да направи с жените такива неща, че се превръщаха в истински звяр. Разбирате ли за какво ви говоря? В ръмжащ и хапещ звяр. Като по време на разгонване.

Напълно оглупявах от нея. Този неин глас навяваше сънища като онези, които на сутринта ужасно ти се иска да си спомниш по-подробно. Изражението на лицето й обещаваше да ми покаже такива неща, за каквито не се говори, ако само й дам такъв шанс. Работата, Хари. Мисли за работата.

Има дни, когато просто ненавиждам тази своя работа.

— Кога разговаряхте с нея за последен път?

Тя дръпна още веднъж от цигарата си и този път забелязах едва забележимото треперене на пръстите й, което тя моментално прикри. Но недостатъчно бързо. Тя нервничеше. Нервничеше толкова много, че пръстите й трепереха и аз преразгледах поведението й. Тя се преструваше на похотлива улична котка, предизвиквайки не мозъка ми, а хормоните, опитвайки се да ме отвлече от темата, да не ми позволи да открия нещо.

Не съм някой ненормалник. Можете да ме разсеете с хубаво личице или тяло — като всеки що-годе млад мъж. Линда Рандъл играеше тази роля страхотно. Но не обичам, когато ме правят на глупак.

Е, госпожице Секс-Богиня, какво криете от мен?

Прокашлях се и колкото се може по-равнодушно попитах:

— Та, кога за последен път сте говорили с Дженифър Стентън, госпожице Рандъл?

Тя ме погледна с присвити очи. Каквато и да беше, не бе глупачка. Разбираше, че прозирам през преструвките й. От флиртуващата интонация не остана и следа.

— Ченге ли сте? — попита тя.

Поклатих глава.

— Честна бойскаутска, не съм. Просто се опитвам да изясня какво се е случило с нея.

— Мамка му — тихо каза тя. После изстреля фаса си през прозореца и пусна голям облак дим. — Чуйте какво. Ще ви кажа нещо, но ако се появи ченге, не ви познавам. Ясно ли е?

Кимнах.

— Говорих с Джен в сряда вечерта. Тя ми позвъни. Томи имаше рожден ден. Тя предлагаше да се съберем тримата. — Тя изкриви уста. — Така да се каже, да се възсъединим.