Читать «Буря от ада» онлайн - страница 6

Това дяволски дразни Мърфи, на която й се е налагало да си пробива път със зъби и нокти към сегашния си пост, борейки се с най-страховитите мъже в Чикаго. Тя ме измери със свиреп поглед — аз стоях, почтително държейки вратата, — но в тази ярост имаше и някаква благодарност, облекчение. Днес тя намираше в този обикновено дразнещ я ритуал някакво странно, непонятно за мен утешение.

Дявол да го вземе, какво е станало там, на седмия етаж?

Качихме се с асансьора, мълчейки. Достатъчно отдавна се познавахме, та това мълчание да не е потискащо. Добре чувствам настроенията на Мърфи — това ми се случва с всеки, с когото прекарвам достатъчно дълго време. Вече не знам как да определя тази своя способност: като естествена или свръхестествена.

Инстинктите ми казваха, че Мърфи е напрегната, опъната като струна на роял. Тя не позволяваше на чувствата си да се показват на лицето й — и все пак това се усещаше: в положението на шията и рамото, във вдървения й гръб.

А може би просто проектирах собствените си емоции върху нея. Затвореното пространство в асансьорите малко ме нервира. Облизах устни и се огледах. Сенките ни падаха на пода на кабината и изглеждаше, сякаш ние сме се проснали там. В това имаше нещо тревожно, което успях да определя като разстроени нерви. Спокойно, Хари, спокойно.

Асансьорът забави ход и тя рязко пое дъх — и още веднъж, преди вратата да се отвори, сякаш възнамеряваше да сдържа дъха си през цялото време, докато се намирахме на този етаж.

Кръвта има свой, особен мирис — леко лепкав, почти метален — и този мирис ме удари в носа още щом вратата се отвори. Коремът ми леко се напрегна, но аз мъжествено преглътнах слюнката си и закрачих по коридора след Мърфи. Двамата полицаи ме пропуснаха, без да искат да им показвам ламинираното удостоверение, издадено ми от градските власти. Е, наистина, едва ли в полицейското управление, дори на такъв голям град като Чикаго, има цяла тълпа консултанти. Може би и аз не съм труден за разпознаване, но все пак… Непрофесионално, момчета. Непрофесионално.

Мърфи влезе в номер едно. Мирисът на кръв се сгъсти, но зад първата врата нямаше никакви ужасии. Стаята изглеждаше като обикновена гостна в сравнително скъп хотел: червени и златни цветове, сякаш заимствани от стар, от края на трийсетте филм, скъпи на вид, но някак фалшиви. Креслата бяха тапицирани със скъпа, тъмна кожа, а краката потъваха в дебел килим в ръждивокафяв цвят. Плюшените щори бяха спуснати и в стаята изглеждаше тъмно, независимо че всички лампи светеха. Накратко, тук не можеше да се отпуснеш и да четеш. Зад дясната врата се чуваха гласове.