Читать «Буко» онлайн - страница 2
Иван Събчев
— Маро, спуках гума! Оставам на гараж у Букови.
Веднъж Буко и Чудомир отиват на гости в Шипка.
По улицата за манастира гледат отдалеч, че се задава срещу тях известният навремето си шипченски зевзек дядо Петърчо. Чудомир дръпнал Буко настрана и му рекъл:
— Да се чупим, догдето не ни е сбарал, че не можем се отърва!
— Не! — опънал се Буко. Дай да се срещнем с него! Все ще научим нещичко.
— Добре! — съгласил се Чудомир и се обърнал към Петърчо, който бил вече до тях:
— Петърчо, можеш ли да ни кажеш една рима?
Петърчо се спрял, огледал ги и отсякъл:
И отминал.
— Хак ми е! — рекъл Буко на Чудомир. Сам си го изпросих като не те послушах!
Буко не можеше да се види по улицата да върви бавно. Все е забързан, изправен. Ходеше гологлав, с ниско остригана коса, с очила. А бялото му лице е винаги усмихнато.
Контактен, духовит, остроумен, Буко притежаваше високо чувство за хумор и приемаше всичко, даже и неблагоприятното за него, откъм хубавата му страна.
Веднъж получил фин костюм от Израел. Но нали си беше със закръглени нестандартни размери, не можал да го облече и да му се порадва. Късмет имал негов приятел. За Буко останало само удоволствието, че „поляли“ костюма в пивницата — една барака на ул. „Искра“, кръстена от самия него „Златни пепели“, и че зарадвал свой добър приятел.
Защото Буко обичаше да помага на изпадналите в беда, да се застъпва за утвърждаване и стабилизиране на хора на изкуството.
Буко понастоящем живее с близките си в София. Но и далеч от Казанлък, той все още не е забравен и тези, които го познават, с уважение споменават името му.
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание:
Иван Събчев. Чешит-парад от стария град Казанлък
Редакция на вестник „Искра“, Казанлък, 1994
Редактор: Йордан Йорданов
Художник: Теню Пиндарев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14695]
Последна редакция: 2009-11-27 19:00:00
