Читать «Буко» онлайн

Иван Събчев

Буко

Буко Давидов е един от малцината останали от най-старото поколение живи искристи, преминали в третата възраст.

Завършил Казанлъшкото педагогическо училище, Буко не се отдава нито на учителската професия, нито пък го влече и блазни професията, която повече от неговите сънародници евреи практикуват — търговията. Въпреки че в последната има възможност да се включи като наследник на баща си. Но затова пък и досега си остава човек от средна ръка, без да се е стремял никога към материално благополучие и богатство. В замяна на това пък е и с много богата душевност.

Още от младежките години сърцето му го влече към прояви в културния живот на града. В него той се включва активно и му остава верен и до днес.

За обогатяване и повишаване на културата си чете всестранна литература, участва в много и най-различни културни прояви в града ни. Става член на настоятелството на читалище „Искра“, по-късно и негов секретар.

Тук той проявява добър организаторски талант както в самото администриране, така и в организацията на театрални представления, концерти и други културни прояви на местни и външни състави, като всяка неудача на последните изживява силно.

Веднъж вървях по ул. „Искра“ и малко преди да стигна до читалището гледам Буко, застанал на входа му, ми маха с ръце да отида при него. Беше много разтревожен:

— Иване, след десетина минути Варненската филхармония започва концерта си, а в салона има само двадесетина човека публика. Развърти се нагоре-надолу и каквото видиш, води го.

„Развъртях се“ аз по площада, но повече от десетина човека допълнителна публика не можах да осигуря.

Концертът все пак се състоя, публиката ръкопляска, но Буко как е преживял празния салон, сам си знае.

С особено голям успех Буко стъпва и дълги години се подвизава на театралната сцена. Образите, които пресъздава, особено в неговото амплоа — драмата и трагедията, се запаметяват завинаги.

А какъв рецитатор беше!

С театралната си фигура и маниери, с мелодичния си и приятен глас и дикция, с майсторското си изпълнение той просто приковаваше публиката да го слуша със затаен дъх и вълнение.

Освен български и еврейски, Буко владее добре и френски, немски, испански и турски.

Той, може би, е един от малцината преводачи в страната ни, дръзнал да преведе булевардна литература, забранена навремето си за разпространение. От френски превежда романа „Мулен Руж“. Книгата е из живота на френския художник-импресионист Тулуз Лотрек. В съдържанието й са предадени сценки из нощния Париж.

Малцина обаче са имали възможността да прочетат тази книга, тъй като същата се отпечатва на пишеща машина само в три екземпляра. Предавала се е от ръка на ръка само на най-близките му приятели.

А такива му бяха известни казанлъчани — хора на перото, на театралната сцена, на четката.

Пръв приятел му е Чудомир и то до последния ден на живота на големия български писател-хуморист.

Понякога, като позакъснеели в пивницата на известната кака Дешка, където си даваха среща културните дейци и която се намираше наблизо до дома на Буко, Чудомир се обаждал по телефона на съпругата си: