Читать «Брифинг по никое време» онлайн - страница 3

Относно избора на име на книгата.

То е леко законспирирано. Ето ключа:

Взето е от спортната терминология, а̀ко и авторите да нямат отношение към запалянковщината. Животът на всеки е един мач, с начало и край, с Рефер — Всевишния. Този — ако може да се нарече Живот, обикновено се състои от две полувремена, като след някой прескочен катаклизъм Реферът, т.е. Всевишният, впечатлен от индивида, му отпуска Трето, извънредно полувреме, за доиграване. Все пак всичко е Временно — и от там тази художествена фигура:

Трето полу-време-нно

като за икономия на мастило, махаме тиретата.

Трета и — дай Боже — четвърта възраст! На нас си ни харесва! А може и при равен резултат да има дузпи! Знаете колко леко Всевишният ни бие дузпата!

Относно избора на картинки за кориците:

Художникът има стотици картини; част от тях с еднакъв успех биха паснали за челна на книгата. По интуиция избра Алегория. Представлява една холандска туба Таленс-Рембранд, с маслена боя, изцъркана хоризонтално, като опънато въже и разполовяваща картината. Отдолу е детайл от църковна стенопис — пъкълът-чистилище с грешници врящи в казана; други — чакат ред; делови дяволи стъкват огъня и друг библейски персонаж. Отгоре — въжеиграч, каквито сме всички ние, балансира с творчеството си и а-а да падне в казана, а може и да премине… Алегория! Авторите считат, че се покрива със съдържанието на книжката. За задната корица картинката е ясна — Овации — посланието е, че животът е един цирк, накрая на книгата има и оцелели, разбира се — първо клоуните, които са заслужили овациите…

Междувпрочем — книгата е естествено продължение на предната — „Разчоплени сантименти“, като пак се разчоплят недоразчоплени сантименти и се внимава да не се инфектира разчопленото.

Други въпроси има ли? Ако няма…

Нямаше! Нямаше ги вече и медийните представители. Бяхя хукнали да предават първи материалите от…

От кое беше — интервюто ли, брифинга ли или научното съобщение — казва ли ти някой.

Художникът слезе от верния си… велоенергометър, стационарно монтиран до Дървото на живота — Красула Аргентея в Зимната градина на североизточната част от хола на ъгловия апартамент от четвъртия етаж. Мимоходом погали с поглед провиждащото се през щорите, на повече от лакет разстояние, дамско неглиже гръбче с вадичката на два пръста под четвъртия прешлен, с оскъдните дрешки, простиращо пеленки в позата от каланетиката: Горе ръцете, стрелям на месо! — от балкона на съседите. Укроти и въведе порядък в пърхащите и прескундачещи мисли и рече някому:

— Ако има нещо неясно, препрочитайте или предпочитайте! Според както!

Няма как — продължаваме…