Читать «Брифинг по никое време» онлайн
Велимир Петров
Велимир Петров
Брифинг по никое време
Драги Читателю, обстоятелствата така се стекоха, че се налага пак да се срещнем. И то — по никое време. Належащо било, та друга няма. Ще я проверим ние тая работа и ако има нещо гнило в N-ската държава, ще уведомим своевременно когото и където трябва.
В тази връзка Художникът яхна велосипеда и настъпи педалите. Въртя що въртя, кривна от правата алейка и навлезе в потока си от мисли, като спринтира в най-насрещното от движенията — да не скучаят и дремуцат сетивата му и околните среди.
Засега мислите му се движеха двупоточно или по-точно — освен, че се движеха, а и се прескундеха, каламбуреха и прескамбичваха. Какви ли не пируети и обратни падьодьота, прошарени с двойни аксели насищаха частиците от миликундата, както съобщават периодично следящите отблизо и уважаващи себе си източници.
Ще се опитам да просветля, поне някои моменти от тия мисловни процеси, Драгият Читател — да е информиран и после да не каже, че не знам си какво си и как си било.
Междувременно Художникът включи на втора балканска скорост, да притъпи малко-отмалко болката, скърцането и пукането в левия си коксартрозест, тазов шарнирен болт и плювна символично на едната си длан, няма значение на коя — за контакт с датчиците на кормилото. Модерното возило, освен авангарден дизайн, притежаваше и нещо като мини-компютър, с формат на три персона сапунерка, куха на почукване и с циферблат пълен с подскачащи насам-натам цифри. За който му разбира или поне е инструктиран съответно, това са данни за скорост, натоварване на групи мускули, изразходвани калории, пулс на педалиращия, кръвно налягане и на ставане — ако има такова и прочие; както и една рубинена леблебийка по средата, алармираща ако в радиус от не знам си колко метра отчете евентуална опасност от сексуален тормоз. В интерес на истината споменаваме, че леблебийката с рубинен копнеж потръпваше в предчувствия нон-стоп и Художникът се беше примирил, че сексуалният тормоз, така или иначе, му е в кърпа вързан.
Докато те въвеждам, Драги Читателю (нали сме на ти!), в екстериора на Художника, рубинчето припламна сладострастно. И как няма — току на лакът разстояние отпред, едно дамско гръбче и вадичката на продължението му по-надолу, увлякло се в каланетиката си, просто плачеше да бъде прегазено и после спасявано, поне по метода уста в уста.
Художникът преглътна на сухо едни лоши думички по такива-онакива и повече от професионално задължение, а и по навик, мислено я пошляпна свойски два пръста под четвъртия прешлен, дискретно надничащ между неглиже спорните одежди:
— Мацко! Внимавай, бе Мацко! Дръпни се, че ти връхлитам скоропостижно и без задна умисъл!… И за твое сведение (нали сме на ти!), спорни одежди са тия, за които двама и повече вещи мераклии спорят — има ли ги, няма ли ги! Също като:
— поучително завърши Художникът.
— Само посмей да ме сгазиш! — глезлаво-мъркащо-подканващо откликна гръбчето, като открехна на половин оборот лицевата си и както се оказа, лицеприятна страна. — Въобще няма да гъкна и ти (на ти сме, разбира се!) ще си понесеш последствията, като едното нищо; като те гътна между Филодендроните Елеганс и Пандуриформѐ; току до Фикус Еластика, с големите тлъсти, тъмнозелени листа, че да видиш ти тогава резил…