Читать «Братаковата теория» онлайн - страница 3

— Да, удари ме — продължаваше развълнувано Братаков, с лице още по-разчервеняло, — и аз в душата си рекох: „Браво! Като би баща си, той ще бие всекиго, няма да се остави да го мачкат.“ Поплювковците, срамежливите и честните будали — на днешно време, който е честен, е будала — всякога са плячка на смелите вагабонти… Знам, ще хванеш да ми говориш за принципи! Пардон. Техният принцип трябва да бъде един: да си оплетат кошницата. Според мене, това е главната добродетел на настоящия век. А най-умната добродетел е: да им бъде добре… Добре ли е да се оставят телешки други да им разбият живота, да останат на пътя голи и нещастни? Да бъдат вечно обидени, онеправдани, излъгани от съдбата, да скимтят като обрани просяци и целият свят да им бъде крив? С една реч, искам децата ми да бъдат съвременници на своето време и синове на своята среда…

— Но ти сам не си такъв! — извика прехласнат Панчов. — Ти би се отвращавал от баща си и от себе си, ако би ти дал такава отхрана!

— Не! Аз съжалявам, че не са ми я дали — отговори Братаков в силно раздразнение; — нямаше така да пропадне мизерно целият ми живот — от страх да не докача еди-кому си интересите, от стеснение да не наруша еди-кой си принцип и глупост… Да!… Това е моят поглед на възпитанието, господин Панчов; който дава днес друго, той прави престъпление против доброто бъдеще на децата си; а аз не съм враг на моите…

Прението се продължи доста време. Панчов излезе твърде възнегодувал от къщата на приятеля си.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3795]

Последна редакция: 2007-11-08 15:00:00