Читать «Братаковата теория» онлайн - страница 2

— За възрастта си извънредно развит — забеляза Братаков, когато Славомир мина в другата стая и си зае мястото в борбата и във врявата.

— Хитро е като дърто — допълни майката.

— А пък другият, Борис, за кавга умира, влече си пояса за кавга — забеляза Братаков.

Панчов нищо не продума през всичкото време на Славомировото самовъзвеличение.

— Чини ми се, че много ги изгалвате — рече той, когато госпожа Братакова излезе. Той пръв път си позволи тая скромна бележка на приятеля си.

Братаков го погледна въпросително.

— Според мене — подзе Панчов храбро, той сега реши да изкаже едно мнение, което отдавна стеснението го не остави да каже Братакову — ти разваляш децата си, Братаков, извини… Не туряш никакво ограничение на техните инстинкти, а у децата най-първо лошите инстинкти се събуждат и развиват после в наклонности, в пороци, които сетне ни училището, ни животът можат да поправят.

— Кое ти наричаш лоши инстинкти? — попита Братаков, като заглади силно мъха по изприщеното си лице.

— Например, всичко това, на което вие се възторгвахте, ти и госпожата, ей-сега-ей, в Славомирча: подигравките с по-старите, побойничеството, обиждане другарите си, лошите изражения и прочее. Ако ми позволиш — аз знам, че бащината любов всичко извинява и търпи, — но на твое място не бих с такова поведение изхабил децата си… Например, аз не бих допуснал и това…

Панчов не довърши, а само посочи с поглед стаята, дето се дигаше врявата.

— Бре, я мълчете там! — извика повелително Братаков към децата, па се обърна към Панчов:

— Видиш ли, Панчов — подзе той, като си пак заглади лицето, — аз имам съвсем друго мнение по тоя въпрос. Ти казваш, че от бащинска слабост оставям да правят това. Лъжеш се. Не от слабост или от обич, а нарочно. Не искам да им стеснявам природата. Защо? Аз не желая синовете ми да бъдат ни светци, ни божи кравици. Тия чърти у тях, които не знам защо наричаш лоши инстинкти, аз, напротив, ги виждам като едни зададки от голямо значение за тяхното бъдеще у нас. Това са техните оръжия, с които ще ги пусна в живота. Нека още отсега привикнат на дръзкост и дяволщина, за да не се поддават лесно на подлеците и шарлатаните, на които обикновено стават жертва тихите, нравствените и овчите натури. Нека бъдат вълци, а не овци! Аз желая да знаят да обиждат, та тях да не обиждат! Нека бъдат побойници — те да бият, не тях да бият; да бъдат шарлатани, за да живеят чрез глупостта на другите… Да презират всичко, да не признават никакъв авторитет, ни идол, ни предразсъдък, подир който се влачи стадото на глупците… Защо да се срамуват? Нека бъдат безсрамни, но да знаят да си бранят интересите… Ти знаеш ли, няма да повярваш! Славомир един път ми удари два юмрука, защото без да ща му съдрах тетрада.

— А! Това е вече върхът на чардафонщината! — извика Панчов повече и повече слисан от всичко онова, което чуваше, но без да се надява да чуе и последното.