Читать «Брат Франциск» онлайн - страница 2

— Джулиана — измърмори той, — хайде! Хайде де! Жената се опита да се усмихне, устните й трепереха, тя стана, бледа, замаяна, и без да каже дума, се отдалечи. Ковачът я проследи с мрачен поглед.

— Братко — прошепна Франциск съжалително, — защо прогони своя брат кучето от трапезата? Аз си отивам.

Ковачът гневно изхърка.

— Щом искате да знаете, домине — каза той грубо — това куче… На Великден ние очаквахме гости. Щеше да ни навести сестрата на жена ми от Форли, момиченце още… Не дойде. След две седмици пристигнаха да си я вземат родителите й… Търсихме момичето, никъде ни помен от него. Една седмица преди Задушница кучето ни се появи някъде откъм полето и довлече нещо в муцуната си, остави го на прага. Като погледнахме, какво да видим — вътрешности. Едва по-късно намерихме каквото беше останало от момичето…

За да се овладее, ковачът хапеше устните си.

— Не знаем кой е сторил това. Бог ще накаже убиеца. Но кучето, домине… — ковачът махна с ръка. — А аз не мога да го убия, това е най-лошото. Не ти дава и да го изпъдиш. Обикаля около къщата и скимти — Представяте ли си, домине, колко е ужасно — ковачът прекара грубата си ръка през лицето си. — Не можем и да го гледаме. Нощем вие на вратата.

Брат Франциск потръпна.

— Ето такава е работата — изгъгна ковачът. — Извинете, домине, ще отида да видя Джулиана.

Монахът остана сам в стаята. В настаналата тишина той се почувствува неудобно. На пръсти излезе на прага. Недалеч, подвил опашка, стои жълтият разтреперан пес и го гледа с плах поглед. Брат Франциск се обърна към него. Кучето понечи да мръдне опашка и изскимтя.

— Ех, ти, бедното — измънка Франциск и се опита да насочи поглед другаде, но кучето мръдна опашката си без да сваля поглед от него.

— Е, какво искаш? — промърмори смутено брат Франциск. — Мъчно ти е нали, братко? Трудна работа.

Кучето пристъпи на едно място и затрепери от възбуда.

— Хайде, хайде — взе да го успокоява Франциск. — Никой не иска да говори с тебе, а?

…Кучето скимти и пълзи в краката на монаха. Брат Франциск изпитва някакво отвращение от него.

— Хайде, хайде, махай се — убеждава го той. — Защо си сторил това. Та то е било святото телце на момиченцето…

Кучето лежи в краката на светеца и вие.

— Хайде, стига, моля ти се — мърмори Франциск и се навежда над кучето. То замръзва в напрегнато очакване…

В този миг на прага се появиха ковачът и жена му, търсеха своя гост. И какво да видят, клекнал пред къщата, монахът чеше зад ухото ридаещото куче и тихо му говори:

— Виждаш ли, братко, виждаш ли, мой мили, защо ми лижеш ръцете?

Ковачът се изсекна. Франциск се обърна към него и плахо забърбори:

— Знаете ли, ковачо, то така жалко скимтеше! Как го казвате?

— Брако — измърмори ковачът.

— Брако — каза свети Франциск и кучето веднага го близна по лицето. Брат Франциск стана. — Стига скръб, братко, благодаря ти. А аз да вървя, ковачо.

В тоя миг той търсеше начин да се сбогува и не се досещаше; застанал пред ковачката със затворени очи, той се мъчеше да си припомни някаква благословия.

Когато отвори очите си, младата жена беше коленичила пред него, а ръката й — върху главата на кучето.