Читать «Брат Франциск» онлайн

По шосето към Форли (там, където пътят се отклонява за Луго) някакъв просещ монах се спря у един ковач; монахът беше дребен на ръст, леко прегърбен и широката му усмивка разкриваше няколко жълти зъба.

— Помози бог, братко — весело каза той на ковача, — днес аз още не съм ял.

Ковачът се изправи, обърса потта от челото си и си помисли нещо за разните празноскитащи.

— Заповядайте — промърмори той. — Все ще се намери някоя бучка сирене.

Жената на ковача беше бременна и набожна; тя поиска да целуне ръка на монаха, но той веднага скри и двете си ръце и забъбра:

— Моля, майчице, не е ли по-добре аз да ви целуна ръка? Наричат ме брат Франциск, просякът. Бог да ви благослови.

— Амин — въздъхна младата ковачка и отиде да донесе хляб, сирене и вино.

Ковачът не беше от приказливите; забил поглед в земята, той стоеше съвсем безпомощен.

— Откъде идвате, домине? — попита той най-сетне.

— От Асизи — каза монахът. — На доста път оттук, братко. Няма да повярвате колко поточета, лозя и пътеки има по света. Човек не успява да ги обходи, а би трябвало, братко, би трябвало. Навсякъде божи твари и когато пътуваш по света, сякаш се намираш на едно непрекъснато молебствие.

— Веднъж аз ходих чак до Болоня — каза ковачът замислен, — ама това беше много отдавна. Нали знаете, домине, ковачът не може да нарами със себе си ковачницата.

Монахът кимна с глава.

— Да ковеш желязото — каза той, — е все едно да служиш на бога, ковачо. Огънят е хубаво и свято нещо. Да, да, братът огън, жива божа твар. Когато желязото омекне и стане гъвко — ой, каква красота, ковачо! А пък да се взираш в огъня — това е истинско откровение.

Монахът по момчешки прегърна коленете си и се разприказва за огъня. За овчарския огън, за димящите огнища из лозята, за горящата борина, за свещите и за пламтящия, обхванат от огън храст. През това време ковачката постла бяло платно на масата и приготви хляб, сирене и вино; ковачът разсеяно примигваше, като че ли гледаше в огън.

— Отче — каза тихо жената на ковача, — не искате ли да похапнете?

Брат Франциск чупеше хляба с ръце и поглеждаше озадачено към ковача и жена му. „Че какво става с вас двамата, чудеше се мислено той, какви сте такива мълчаливи и особени. Такива добри люде, мъжът цяла мечка, жената ще става майка скоро, какво става с вас, какво ви гнети?“ От смущение и от жал яденето взе да пресяда на гърлото на брат Франциск. „С какво да ви развеселя, божи люде? Може би да ви разкажа весели истории от моите странствувания? Или да ви попея и да се покълча пред вас, та да разтуша жената, която чака бебе?“

Вратата се пооткрехна. Жената на ковача вдигна ръка и пребледня. На вратата се подаде покорна куча глава с плахи очи.

Ковачът скочи, жилите на челото му се наляха с кръв и той се втурна към вратата.

— Марш оттука, проклето животно! — изрева той и ритна вратата. Кучето изскимтя и избяга.

Брат Франциск се натъжи и смутен, започна да прави топчета от хляба.

— Ковачо, ковачо — не се сдържа той, — какво ви е сторила тази божа твар?

Ковачът загрижено се обърна към жена си.