Читать «Бостънци» онлайн - страница 57

– О, да – увери я Рансъм, – тя допреди малко беше тук, но слезе долу заедно с госпожица Тарант.

– И коя, за бога, е госпожица Тарант?

Рансъм се озадачи, че близостта между двете млади дами не е известна на госпожа Луна, защото въпреки краткото си познанство, те явно бяха много близки. Госпожица Олив обаче изглежда не бе споменавала за новата си приятелка.

– Ами тя е вдъхновяващ оратор, най-обаятелното същество на света!

Госпожа Луна прекъсна заниманието си, измери го с развеселен и озадачен поглед, после огласи стаята със смеха си:

– Да не искате да кажете, че вече са ви спечелили за каузата си?

– Госпожица Тарант със сигурност ме спечели!

– Не, на никаква госпожица Тарант няма да принадлежите, ще принадлежите единствено на мен – отсече госпожа Луна, която беше размишлявала за своя роднина южняк през последното денонощие и беше решила, че той е подходяща компания за сама жена. Сетне добави: – Затова ли дойдохте, за да се срещнете с тази вдъхновяваща ораторка?

– Не, дойдох да се сбогувам със сестра ви.

– Наистина ли заминавате? Още не съм изтръгнала от вас и половината от желаните обещания. Но ще се оправим с това в Ню Йорк. Как се разбирате с Олив Чансълър? – попита госпожа Луна директно с присъщата си настойчивост, макар че закръгленото ѝ тяло и трапчинките на бузите до този момент бяха възпирали обвинението към нея в този порок. Тя имаше навик да нарича сестра си с пълното ѝ име и съдейки по този обичай, човек би допуснал, че Олив е много по-възрастна, а не че е с десет години по-малка от Аделайн. Тя умееше по многобройни начини да подчертава пропастта, която делеше двете, но в момента с лекота прекара мост с въпроса: – Как ви се струва милата стара симпатяга?

Рансъм прецени, че мостът няма да издържи тежестта му – въпросът ѝ му се стори по-скоро дързък, отколкото смислен. Защо се държеше толкова неискрено? Несъмнено знаеше, че такова описание не отговаря на госпожица Чансълър. Тя не беше стара, беше много млада. Освен това му беше трудно да си представи, макар да беше видял как малката пророчица я целува на раздяла, че Олив Чансълър е нечия "мила". Още по-малко пък беше "симпатяга", защото бе вдъхваща страхопочитание личност. Затова той отговори:

– Тя е забележителна жена.

– Внимавайте, не бъдете безразсъден! – възкликна госпожа Луна. – За толкова ужасна ли я смятате?

– Нито дума против братовчедка ми – отвърна Базил в мига, когато госпожица Чансълър отново влезе в стаята. Извинително промърмори някакво извинение за отсъствието си, но сестра ѝ я прекъсна с въпроси за госпожица Тарант.