Читать «Бостънци» онлайн - страница 25

– Имам си работа и не желая никой да ме учи какво може да прави една жена! – отсече доктор Пранс. – Все пак тя би могла да хвърли светлина на някои неща, стига да поиска. Освен това съм запозната със системата ѝ и знам всичко, което е способна да каже.

– И какво е то? Понеже тя продължава да мълчи...

– Ами просто жените искат да живеят по-добре. До това се свежда всичко. Знам го, няма нужда тя да ми го казва.

– Не симпатизирате ли на този стремеж?

– Мисля, че не съм особено сантиментална – отговори доктор Пранс. – Всеобщата симпатия е предостатъчна, дори без мен. Намирам за естествено жените да искат да живеят по-добре. Мъжете също, струва ми се. Обаче не знам дали съм склонна да правя жертви. Просто не съм сигурна дали лично аз трябва да правя жертви в името на този призив. Не намирам, че моментът е подходящ за повратни промени.

Тази дребничка жена, жилава и делова, която явно не си падаше особено по великите дела, все по-силно интригуваше Базил Рансъм, а той, както основателно може да се опасяваме, беше голям скептик. Попита я дали познава братовчедка му госпожица Чансълър, която ѝ посочи до госпожа Фариндър, защото тя противно на тях вярвала в по-добрите времена (смятала, че те предстоят). Преливала от симпатия и той изобщо не се съмнявал в готовността ѝ за саможертва.

Доктор Пранс погледна към Олив в другия край на стаята и отговори, че не я познава, но вероятно познава други като нея – посещавала ги, когато се разболеят.

– Изглежда си е издействала индивидуална лекция – отбеляза Рансъм, на което доктор Пранс отвърна:

– Но предполагам, че ще се наложи да си плати!

Навярно лекарката съжаляваше за онзи половин долар, който се бе наложило да плати, и се отнасяше със смътно раздразнение към поведението на представителките на своя пол. Рансъм намираше отношението ѝ за напълно основателно, но прецени, че е по-удачно да не обсъждат женската кауза, а вместо това той да опита да изкопчи от събеседницата си сведения за присъстващите мъже. Без успех се опита да я подтикне сама да подхване темата, но си личеше, че тя се интересува единствено от изследванията си, прекъснати тази вечер, и че е напълно неспособна да му зададе личен въпрос. Лекарката познаваше неколцина господа – и друг път ги беше виждала у госпожица Бърдзай. Разбира се, познаваше преди всичко дамите. Още не беше настъпило времето, когато мъж ще повика лекарка, и тя се надяваше никога да не настъпи, макар че според мнозина точно към това се стремяха жените, упражняващи тази професия. Доктор Пранс познаваше господин Пардън – младия мъж с бакенбардите и с бялата коса; бил някакъв редактор, но и пишел "от свое име" – може би Базил бил чел някои негови произведения. Нямал още трийсет въпреки бялата си коса. Бил известен в журналистическите среди. Смятала го за много умен, но не била чела нищо негово. Не четяла много – поне не за развлечение; само "Транскрипт". Доколкото знаела, господин Пардън понякога публикува в "Транскрипт", така че явно бил много умен мъж. Другият ѝ познат – макар и не личен (което сигурно би озадачило Базил) – беше високият и блед господин с черни мустаци и монокъл. Срещали се в обществото, но всъщност не били лични познати, защото тя не желаела това. Ако приближи да я заговори – а той, изглежда, се канел да направи точно това, – щяла просто да му отговаря "Да, господине" или "Не, господине", и то много студено. Дори да му се стори твърде суха; пък и малко сухота нямало да му навреди. Какви били възраженията ѝ? Не споменала ли, че той чудодейно лекува с хипноза. Нито вярвала в неговата система, нито не вярвала, било ѝ все едно; знаела само, че са я викали да преглежда лекувани от него жени и била установила, че той е станал причина болните да пропилеят много ценно време. Разговарял с тях, но изглежда, нямал представа от нещата, за които говори. Допускала, че е донякъде невеж в областта на физиологията, и според нея не бивало да поема отговорност да лекува хора. Не искала да проявява тесногръдие, но смятала, че човек трябва да знае някои неща. Сигурно Базил щял да я вземе за прекалено емоционална, но понеже попитал... Можела само да го увери, че не би желала този човек да докосва собствените ѝ близки. Вършел всичко с ръцете или с езика си.