Читать «Бостънци» онлайн - страница 24

Базил Рансъм вече беше забелязал доктор Пранс. Изобщо не скучаеше, а наблюдаваше всички в стаята и правеше различни изобретателни догадки. Дребничката лекарка му се струваше идеален женски представител на янките – личност, която в консервативните представи на децата от памучните щати беше продукт на образователната система на Нова Англия, пуританското възпитание, нездравословния климат и липсата на галантност. Суха и строга, без нито една женствена извивка и лишена от изящество, тя, изглежда, не очакваше милост от съдбата и сама не бе склонна да я проявява. Обаче Рансъм забеляза, че лекарката не е никак ентусиазирана, а след общуването с ентусиазираната му братовчедка това бе огромно облекчение за него. Лекарката изглеждаше като момче, и то дори не като добро момче. Ако беше, сигурно щеше да бяга от училище и да измисля свои експерименти по механика или природознание. Да, ако беше момче, щеше поне мъничко да прилича на момиче, защото сега у нея нямаше нищо момичешко. Освен с интелигентните си очи не се отличаваше с други външни достойнства. Рансъм я попита дали познава лъвицата и в отговор на въпросителния ѝ поглед поясни, че има предвид прочутата госпожа Фариндър.

– Не мога да твърдя, че я познавам, но съм слушала нейна реч и съм платила своя половин долар – додаде лекарката малко мрачно.

– Е, успя ли да ви убеди? – попита Рансъм.

– В какво да ме убеди, господине?

– Че жените превъзхождат мъжете.

– О, моля ви! – възкликна доктор Пранс и въздъхна нетърпеливо. – Мисля, че знам за жените повече от нея.

– И се надявам, че сте на друго мнение – отбеляза през смях Рансъм.

– За мен жените и мъжете са еднакви – каза доктор Пранс. – Не виждам никаква разлика. И двата пола трябва да се стремят да се усъвършенстват, защото са далеч от идеала.

На въпроса на Рансъм какъв е идеалът, тя отвърна:

– Ами трябва да живеят по-добре, ето какво трябва да направят.

И после заяви, че според нея всички говорят твърде много. Рансъм толкова отдавна изповядваше същото разбиране, че изпита топлота към доктор Пранс и изрази почитта си към нейната мъдрост по южняшки – с цветисти комплименти, които я накараха да извърне към него проницателните си и подозрителни очи. Базил опита да се овладее – явно смяташе и него за един от хората, които говорят твърде много, а тя не си падаше по празните приказки. Така или иначе, той напомни, че са дошли за лекцията на госпожа Фариндър, и се чуди защо тя още не започва.

– Да – сухо се съгласи доктор Пранс, – сигурно за това ме покани госпожица Бърдзай. Явно смята, че не бих пропуснала лекцията.

– Докато аз предполагам, че не бихте реагирали с безутешна печал, ако пропуснете – предположи Рансъм.