Читать «Бостънци» онлайн - страница 220

– Имате предвид съдържанието на тази чаша ли? С удоволствие ще ви го дам, но ми кажете по колко вземате. – Базил Рансъм се изправи и взе чашата от масата.

Когато чу гласа му, госпожица Бърдзай бутна назад сламената си шапка с привично движение, поизви увитото си в дрехи тяло (беше ѝ студено дори през август и се налагаше да стои навън завита) и впери в него замислен и съвсем не учуден поглед.

– Една лъжичка или две? – попита Рансъм, разбърка дозата и се усмихна.

– Мисля, че този път са две.

– Няма как доктор Пранс да не намери подходящото лекарство – отбеляза Рансъм, докато ѝ даваше лекарството, а тя по детински надигна лице към него.

Той остави чашата, а тя зае предишната си поза и явно се замисли.

– Хомеопатия – отбеляза тя след малко.

– О, изобщо не се съмнявам. Допускам, че не бихте пили нищо друго.

– Е, сега всички смятат тази система за правилната.

Рансъм се приближи към нея и застана така, че да го вижда по-добре.

– Страхотно е да следваш правилната система – приведе се дружески към нея той. – Не се съмнявам, че го правите във всяко отношение.

Не му се налагаше често да се преструва, но когато го правеше, стигаше до края.

– Е, не знам дали някой има правото да твърди подобно нещо. Помислих ви за Верена – додаде тя след малко и го измери с благия си замислен поглед.

– Чудех се дали ще ме познаете. Разбира се, вие не знаехте, че съм тук – пристигнах едва снощи.

– Ами радвам се, че този път посещавате Олив.

– Помните, че не го сторих последния път, така ли?

– Помолихте ме да не ѝ споменавам, че сме се срещнали. Това помня в основни линии.

– А не помните ли какво ви казах, че искам да направя? Исках да отида в Кеймбридж и да се срещна с госпожица Тарант. И успях благодарение на информацията, която ми дадохте.

– Да, тя ми спомена за посещението ви мимоходом – усмихна се госпожица Бърдзай и в гърлото ѝ се надигна типично нейният гъргорещ смях, чието точно значение Рансъм така и не узна, макар че дълго помнеше с умиление поведението на старицата в онзи момент.

– Не знам колко ѝ е било приятно, но за мен беше огромно удоволствие – толкова голямо, че както виждате, отново идвам да я посетя.

– Значи, ви е разтърсила?

– До основи! – засмя се Рансъм.

– Е, ще бъдете ценно попълнение – отговори госпожица Бърдзай. – Този път идвате да посетите и госпожица Чансълър, нали?

– Зависи дали ще ме приеме.

– Е, ако разбере, че сте разтърсен до основи, вратите ще се отворят – леко замислено изтъкна госпожица Бърдзай, сякаш дори за нейния не особено забележителен ум беше ясно, че взаимоотношенията с госпожица Чансълър са капризна работа. – Но защо да не ви приеме? Тя отиде до пощата за писмата от Бостън, а те са толкова много всеки ден, че се наложи да вземе Верена със себе си да ѝ помогне да ги донесат. Една от тях поиска да остане при мен, защото доктор Пранс отиде за риба, но аз ги уверих, че предпочитам да остана сама за седем минути. Знам колко обичат да са заедно, просто не могат една без друга. Затова дойдоха тук, защото е спокойно и надали ще има някой, който да отвлича вниманието им. Жалко, че току-виж съм развалила всичко това!