Читать «Бостънци» онлайн - страница 217

Рансъм направи комплимент на доктор Пранс за бистрата мисъл и после каза:

– Сериозно болна ли е госпожица Бърдзай? Критично ли е състоянието ѝ?

– Тя е много възрастна и много... крехка – отговори доктор Пранс, като се поколеба какво прилагателно да избере. – При такива обстоятелства човек може просто да угасне.

– Трябва да поддържаме този огън – отбеляза Рансъм. – Аз с удоволствие ще ви помогна в това дело.

– Би било жалко, ако не доживее да види грандиозното дело на госпожица Тарант – продължи спътницата му.

– На госпожица Тарант ли? За какво говорите?

– Ами това е основната тема на разговорите там, вътре – неопределено посочи доктор Пранс с глава към малка бяла къща вляво от тях, отделена от съседните, с гръб към морето и малко по-навътре от улицата. Там изглеждаше по-оживено, отколкото в другите къщи – няколко прозореца, предимно на приземния етаж, бяха отворени в топлата вечер и върху поляната отпред падаше широк сноп светлина. В стремежа си да бъде дискретен, Рансъм спря спътницата си, която додаде с кратък и приглушен смях: – Убедете се сам!

Той се заслуша, за да разбере какво има предвид тя, и след миг долови съвсем ясно нещо – звук, който познаваше прекрасно: гласа на Верена Тарант, който се извисяваше и глъхнеше в тихата августовска нощ.

– Боже, какъв прелестен глас! – възкликна той неволно.

Доктор Пранс го стрелна с поглед и отбеляза закачливо:

– Може би госпожица Бърдзай е права! – И после, тъй като той не отговори, а само слушаше вълните на гласа, които се изливаха от къщата, тя продължи: – Тя репетира речта си.

– Речта си ли? Тук ли ще говори?

– Не, веднага щом се върнат в града. В Мюзик Хол.

Рансъм отново насочи вниманието си към своята спътница.

– Това ли наричате грандиозно дело?

– Е, според мен те така смятат. Тя репетира всяка вечер, чете части от речта на глас на госпожица Чансълър и на госпожица Бърдзай.

– И вие избирате точно това време за разходките си? – усмихна се Рансъм.

– Ами тогава моята старица се нуждае най-малко от мен, твърде е погълната от случващото се.

Доктор Пранс боравеше с факти – Рансъм вече го знаеше, а някои от въпросните факти бяха много интересни.

– Мюзик Хол... това не е ли онази голяма сграда? – попита той.

– Най-голямата, с която разполагаме. Много е голяма, но не колкото намеренията на госпожица Чансълър – додаде доктор Пранс. – Втълпила си е да покаже Верена пред огромна публика – никога не се е изправяла пред толкова голяма аудитория в Бостън. Очаква момичето да предизвика огромна сензация. Ще бъде страхотна вечер и те всички се подготвят за нея. Според тях това е истинското начало.

– И това е подготовката? – попита Базил Рансъм.

– Да, както ви казах, това е основното им занимание.

Рансъм слушаше и едновременно размишляваше. Мислеше, че е възможно принципите на Верена да са се поразклатили след изповедта, която ѝ беше поднесъл в Ню Йорк, но явно не беше така. Двамата с доктор Пранс помълчаха малко.

– Не чувате думите – отбеляза лекарката с усмивка, която изглеждаше мефистофелска в тъмното.