Читать «Бостънци» онлайн - страница 216

– Ще ви бъда признателен, ако проявите любезността да не споменавате тази вечер, че сме се срещнали – отбеляза Рансъм малко по-късно. Беше променил намерението си да оповести пристигането си.

– Ами добре – отговори спътницата му, сякаш изобщо не се нуждаеше от предупреждение за подобни изявления.

– Искам да запазя пристигането си като изненада за утре. Ще ми достави огромно удоволствие да видя госпожица Бърдзай – продължи той лицемерно, като че ли това бе главното, което го беше привлякло в Мармиън.

Доктор Пранс не сподели мнението си относно това откровение, каквото и да беше то. Само каза след известно колебание:

– Допускам, че възрастната дама ще ви се зарадва.

– Не се съмнявам, че е способна дори на такава проява на човеколюбие.

– Е, тя носи в себе си милосърдие към всички, но дори тя предпочита по-близките си хора. Вас ви смята за придобивка.

Рансъм се почувства поласкан, че е бил тема на разговор – както стана ясно – в тесния кръг на госпожица Чансълър, но не проумяваше какво толкова е сторил, че да спечели благоразположението на най-възрастния член на групата.

– Дано да продължи да ме смята за придобивка и след няколко дни – засмя се той.

– Тя смята, че вие сте един от най-важните новопосветени – отговори доктор Пранс с равния тон на човек, който не се готви нищо да обяснява.

– Аз? Новопосветен? Имате предвид привърженик на госпожица Тарант ли?

Спомни си, че когато се разделяше с госпожица Бърдзай след срещата им в Бостън, тя беше откликнала на молбата му да запази срещата им в тайна (която отначало ѝ се бе сторила малко неуместна) само защото Верена сигурно би желала да го види сред своите последователи. Питаше се дали младата дама е казала на старата си приятелка, че е успяла да го привлече. Струваше му се невероятно, но нямаше значение, затова той весело каза:

– Ами няма да я разубеждавам!

Явно доктор Пранс нямаше да се съгласи на съучастие в измама лесно, както не се беше съгласила и почитаемата ѝ пациентка, но тя отговори само:

– Е, надявам се няма да я оставите да си мисли, че изобщо не сте се променили от последния ни разговор. Прекрасно си спомням на каква позиция бяхте тогава!

– На същата като вас, нали?

– Е, опасявам се, че ако не друго, аз съм отстъпила още по-назад – отвърна доктор Пранс с лека въздишка, която му разкри много. Възприе я като овладян протест срещу средата на госпожица Чансълър, към която в момента принадлежеше по стечение на обстоятелствата. А начинът, по който тя обикаляше като сянка в тъмното, сякаш ѝ беше неприятно отново да заеме мястото си там, окончателно затвърди впечатлението му, че дребната лекарка отстоява своите разбирания.

– Сигурно госпожица Бърдзай се чувства засегната – отбеляза той укорително.

– Немного, защото аз не съм важна. Смятат жените за равни на мъжете, но се радват много повече, когато спечелят за каузата си мъж, отколкото жена.