Читать «Бостънци» онлайн - страница 139

– Още ли произнасяте речи? – попита Рансъм и веднага усети колко неуместен е въпросът му.

– Още ли? О, да, надявам се, само за това ме бива! Това е животът ми – или поне ще стане. И животът на госпожица Чансълър. Двете сме решени да постигнем нещо.

– И тя ли произнася речи?

– Не, тя съставя моите – или поне най-хубавата им част. Обяснява ми какво да кажа – истинските неща, силните. Речите ми са колкото мои, толкова и на госпожица Чансълър! – заяви надареното момиче с донякъде смехотворно самодоволство.

– Много бих искал да ви чуя отново – увери я Базил Рансъм.

– Ами трябва да дойдете някоя вечер. Имате предостатъчно възможности. Възнамеряваме да предизвикваме триумф след триумф.

Нейната ведрост, самообладанието ѝ, поведението ѝ на публична личност, смесицата от момичешко поведение и изтънченост изумиха и озадачиха нейния посетител, който имаше чувството, че ако бе дошъл да задоволи любопитството си, би бил изложен на опасността да си тръгне още по-заинтригуван от преди. Сетне госпожица Верена додаде с типичния си весел, дружелюбен и доверчив тон, отличаващ непринуденото общуване, с който щастливи девойки с цветен венец в косите са разговаряли с младежи със слънчев загар в златния век:

– Името ви ми е добре познато. Госпожица Чансълър ми разказа всичко за вас.

– Всичко за мен, така ли? – изви черните си вежди Рансъм. – Как е възможно? Тя не знае нищо за мен!

– Каза ми, че сте заклет враг на нашето движение. Не е ли вярно? Струва ми се, онзи ден, когато се видяхме в нейния дом, вие изказахте някаква враждебна мисъл.

– Много мило, че ме приемате, след като ме смятате за враг.

– О, много господа ме посещават – ведро и спокойно отвърна Верена. – Някои просто от любопитство. Други, защото са чували за мен или са присъствали на моя реч и съм успяла да им въздействам. Всички проявяват огромен интерес.

– Освен това сте ходили в Европа – отбеляза след малко Рансъм.

– О, да, отидохме да видим докъде са напреднали. Прекарахме великолепно, срещнахме се със забележителни лидери.

– Лидери ли? – зачуди се Рансъм.

– На движението за еманципация на жените. Там има и господа, и дами. Олив беше прекрасно приета във всички страни, разговаряхме с всички важни хора. Научихме полезни неща. А Европа! – възкликна младата дама и замълча, усмихна му се и завърши с щастлива въздишка, сякаш имаше да каже още много неща по темата.

– Сигурно е много интересно – насърчително се обади Рансъм.

– Просто мечта!

– Намирате ли, че са напреднали?

– Според госпожица Чансълър – да. Тя се изненада от някои неща, които видяхме, и заключи, че вероятно е била несправедлива по отношение на Европа – възгледите ѝ са толкова широки, като безбрежен океан! Аз обаче съм на мнение, че като цяло ние сме по-добри на сцената. Състоянието на движението там е отражение на културата им по принцип, а тяхната култура е по-висока от нашата (в най-широк смисъл). От друга страна, условията – положението – в нравствено, обществено и лично отношение – на нашия пол ми се струват по-добри от тук. Имам предвид по отношение, или по-точно, в съотношение с фазата на развитие на обществото. Нека добавя, че там срещнахме някои наистина достойни хора. В Англия се запознахме с прекрасни жени, много културни и с огромни организационни възможности. Във Франция видяхме някои превъзходни, въздействащи личности, прекарахме приятна вечер с прочутата Мари Верньой – бяха я освободили от затвора само няколко седмици преди това. Впечатлението ни беше, че е само въпрос на време – бъдещето е наше. Навсякъде обаче се чуваше един вопъл: "Колко, Господи, колко ще чакаме?".