Читать «Бостънци» онлайн - страница 123

Тишината продължаваше и той размишляваше относно дълга си, всъщност почти се убеди, че е негов морален дълг да се ожени за госпожа Луна. Тя вдигна поглед от ръкоделието си, погледите им се срещнаха и тя се усмихна. Сигурен беше, че тя е отгатнала мислите му. И откритието го озадачи, дори го стъписа, затова, когато госпожа Луна подметна съвсем дружелюбно, както обикновено: "Според мен няма нищо по-хубаво от приятен разговор пред камината в зимна вечер. Досущ като Дарби и Джоун сме. Жалко, чайникът спря да пее!", когато тя изрече тези многозначителни слова, Рансъм почти недоловимо потръпна, ала все пак развали магията. В отговор малко по-късно я попита с хладно и сдържано любопитство дали има новини от сестра си и колко дълго възнамерява да остане в Европа госпожица Чансълър.

– Ама вие на кой свят живеете? – възкликна госпожа Луна. – Олив се върна преди шест седмици. Вие колко дълго очаквахте да издържи?

– Не знам, никога не съм ходил в Европа – отговори Рансъм.

– Да, точно това ви харесвам – мило отбеляза госпожа Луна. – Толкова е приятно да срещнеш някой, който не въздиша по Европа.

Младият мъж се озадачи, после се засмя непресторено.

– Боже, дано не е единствената причина!

– О, споменавам тази, защото тъкмо я забелязах. Другите не ги изтъквам.

– Дано ви останат поне няколко, когато и аз замина там – продължи Рансъм. – Мислех, че имате високо мнение за Европа.

– Така е, но тя не е всичко – философски отвърна госпожа Луна. – Най-добре ще е да отидем там заедно – добави тя малко несвързано.

– Човек би отишъл и накрай света с такава неустоима дама! – възкликна Рансъм с тон, който никак не допадаше на госпожа Луна. Беше част от южняшката му галантност – акцентът му винаги силно личеше, когато говореше такива неща – и не го обвързваше с нищичко. Неведнъж ѝ се искаше той да не е толкова чудовищно вежлив, както се изразяваха хората в Англия. Отговори, че не я интересува краят, а новото начало, но той не обърна внимание и се върна на темата за Олив. Попита с какво се е занимавала там и дали е постигнала много.

– О, разбира се, очаровала е всички – увери го госпожа Луна. – И как иначе с нейната красота и изтънченост, с нейния стил?

– Но е успяла да спечели привърженици, войнство, което да я последва под нейното знаме.

– Допускам, че се е срещнала с много волеви хора, с много злобни стари моми, фанатички и повлекани, но нямам никаква представа какво е постигнала – чудо на чудесата, предполагам.

– Виждали ли сте я след завръщането ѝ? – попита Базил Рансъм.

– Че как да я видя? Виждам доста надалеч, но не чак до Бостън. – После му обясни, че сестра ѝ е слязла на сушата в онова пристанище и попита дали според него Олив би направила нещо изтънчено и първокласно, след като има и други начини. – Разбира се, на нея ѝ допадат лошите кораби, бостънските параходи, точно както харесва простолюдието, рижите девойки и нелепите доктрини.