Читать «Бостънци» онлайн - страница 12

– Да, но всеки по свой начин ще брани каузата на новите истини. Ако не ги изповядвате, няма да се разберете с нас.

– Уверявам ви, нямам представа какви са те! За мен на света има само стари истини – стари като слънцето и луната. Откъде да знам? Но вие ме заведете, това е огромен шанс да опозная Бостън.

– Не става дума за Бостън, а за човечеството! – С тази забележка госпожица Чансълър се надигна от стола си и с жеста си сякаш даде съгласие. Обаче преди да остави своя роднина сам и да отиде да се приготви, госпожица Чансълър го увери в липсата на всякакво съмнение от своя страна, че той прекрасно я разбира и само се преструва, че не схваща.

– Е, може би все пак имам най-обща представа – призна той, – но не разбирате ли, че това малко събиране ще ми даде шанс да попълня пропуските?

Тя се позабави с обезпокоено изражение.

– Госпожа Фариндър ще ги попълни! – заяви и отиде да се приготви.

В нрава на клетата жена беше да се тревожи без причина, да страда от безброй скрупули и да предсказва последиците от всяко нещо. Върна се десет минути по-късно с боне, което явно беше сложила в знак на уважение към аскетизма на госпожица Бърдзай. Права започна да си слага ръкавиците, докато посетителят ѝ се подкрепяше за борбата с госпожа Фариндър с още една чаша вино, а тя му заяви, че вече се разкайва за предложението си към него да я придружи. Нещо ѝ подсказвало, че няма да бъде приет благосклонно.

– Защо, спиритичен сеанс ли ще има? – попита Базил Рансъм.

– Чувала съм много вдъхновяващи беседи в дома на госпожица Бърдзай. – Олив Чансълър беше твърдо решена да не откъсва поглед от лицето му, докато говори. Преценката ѝ за въздействието, което ще окаже върху него, действаше като неопровержима, не като възпираща причина.

– О, госпожице Олив, за мен е безценно попадение! – възкликна младият мъж от Мисисипи грейнал и плясна с ръце.

Изглеждаше ѝ много красив, докато изричаше тези думи, но госпожица Чансълър си напомни, че за жалост, мъжете не дават пет пари за истината, особено съвременните мъже, и то правопропорционално на красивата си външност. Тя обаче разполагаше с извор на морална подкрепа, на който винаги можеше да разчита – в плен на силни чувства вече беше черпила утеха от ненавистта си към мъжкото съсловие.

– Пък и толкова много искам да видя стар аболиционист, никога не съм срещал такъв човек – додаде Базил Рансъм.

– Разбира се, на юг няма къде да срещнете такъв човек. Твърде много се страхувате от тях, за да ги допуснете там!

Искаше да ѝ хрумне нещо много рязко, за да го принуди да се откаже от желанието си да я придружи, защото странно, но факт – ако изобщо може да се говори за странности у човек с толкова изострена чувствителност – съмненията ѝ относно отправената към него покана се бяха задълбочили през изминалите няколко минути и се бяха превърнали в абсурден ужас относно последиците от неговото присъствие.