Читать «Бостънци» онлайн - страница 11

– О, благодаря – отвърна Базил Рансъм. – Забава ли е? Не съм ходил на забава от отделянето на Мисисипи.

– Не, госпожица Бърдзай не дава забави. Тя е аскет.

– Толкова по-добре, че вече вечеряхме – отвърна той през смях.

Домакинята му поседя мълчаливо, свела очи към земята, сякаш се колебае между няколко неща, които би могла да каже, до едно толкова важни, че ѝ е трудно да избере.

– Мисля, че ще ви бъде интересно – отбеляза в момента. – Ще чуете обсъждането, ако ви допадат подобни неща. Може би няма да сте на същото мнение – додаде тя и спря върху него необикновените си очи.

– Може би няма да се съглася с всичко – отвърна той усмихнат, потупвайки крака си.

– Не ви ли интересува човешкият прогрес? – продължи госпожица Чансълър.

– Не знам... не съм виждал негови прояви. Вие ще ми покажете ли?

– Мога да ви покажа сериозен стремеж към прогрес. Не можем да сме сигурни в нищо повече. Но не съм убедена, че сте достоен за това.

– Нещо типично бостънско ли е? Бих желал да го видя – отвърна Базил Рансъм.

– И в другите градове има такива движения. Госпожа Фариндър обикаля навсякъде. Може би ще говори довечера.

– Прочутата госпожа Фариндър?

– Да, прочутата. Борецът за женската еманципация. Тя е близка приятелка на госпожица Бърси.

– А коя е госпожица Бърдзай?

– Една от нашите знаменитости. Струва ми се, че е жената, положила повече усилия от всички по света в името на всяка умна реформа. Мисля, че съм длъжна да ви осведомя – продължи госпожица Чансълър след мъничко, – че тя е една от най-първите, най-старите и най-запалените привърженички на аболиционизма.

Наистина смяташе, че трябва да изтъкне този факт, при това го направи с тръпнещо вълнение. Ала ако се бе опасявала, че той ще прояви някакво раздразнение от новината, остана разочарована от сърдечното му възклицание:

– О, милата старица, явно е на доста зряла възраст!

На което тя отвърна доста рязко:

– Тя никога няма да остарее. Не познавам друг човек с толкова млад дух. Но ако не сте симпатизант, може би е по-добре да не идвате – продължи тя.

– Симпатизант на какво, скъпа госпожо? Попита Базил Рансъм, който според нея все още само се преструваше на сериозен. – Ако ще има обсъждане, както твърдите, следва да има различни позиции, а човек не може да симпатизира и на двете, разбира се.