Читать «Бойно поле Земя» онлайн - страница 701

Радваше се, че под ревера му имаше камера, която записваше всичко. Самите имена на портите изглеждаха странни.

— Трябва да бъда откровен с теб — каза Сот. — Не зная откъде идва този стремеж към откровеност. Но всичко това едва ли ще ви потрябва.

6

Джони не помръдна. Какво, има още нещо ли? Нима Сот иска да каже, че е изминал толкова много път и отново няма да постигне нищо? Но не каза нищо, само чакаше.

Сот си играеше с листа хартия. Взе договора, който Джони бе подписал и пак го остави. Очевидно съвестта го гризеше, че е приел всичко това.

— Трябва да разбереш колко ненормални бяха по отношение на секретността — най-накрая каза той. — Макар че това, което ти казах, се отнася за психлоската математика по принцип, още нещо трябва да се вземе пред вид. Когато се прилагат уравнения при изчисляването на телепортация, не всички отговори са в самия текст.

Сот въздъхна.

— Правителството се страхуваше от много неща. Един от страховете им беше, че на някои служители на Междугалактическата Минна компания в далечните планети може да им хрумнат разни идеи, или пък да поискат да започнат самостоятелен бизнес. Тъй че, в текстовете не е посочена точната последователност, в която трябва да се използват силовите уравнения. Мисля, че сред тях има и фалшиви уравнения. Не бих могъл да ви направя пулт за управление.

Джони запротестира.

— Но братята Чамко сякаш работеха върху това!

— О, братята Чамко! — нетърпеливо каза Сот. — Сигурно са баламосвали. Може би наистина са се опитали, но нямаше как да знаят!

Махна с лапа към другите психлоски спалня.

— Никой от тези тъпанари — каза той с презрение — не може да построи пулт. Някои знаят каквото аз ти казах и то може да послужи за други неща. Но не и за пултове.

Погледна с копнеж към договора.

— В миньорското училище имаше специален клас, подбиран много внимателно от катристите. Избираха най-умните. Рядко се спираха на някой. Дълго ги обучаваха във всеки раздел на миньорството, както на теория, така и на практика.

Имперското правителство бе взело решение само един човек на всяка планета да знае как да построи или поправи пулт за телепортиране в случай на спешна нужда. Затова тренираха и тази група студенти. Викахме им „мозъците на мозъците“. Не винаги бяха приятни, но катристите ги преценяваха като най-добрите. И понеже правителството и компанията бяха толкова смахнати по отношение на секретността, естествено ги пращаха на поста шеф на сигурността на планетата.

„Търл!“, помисли си Джони.

Сот сякаш прочете мислите му и каза:

— Търл беше „мозък на мозъците“. Любимец на катристите. Обучен в абсолютно всяка област. Хитър, зъл. Истински продукт на катристите. Само Търл би могъл сам да направи планове и да построи пулт за телепортация, но него го няма.

Джони трескаво мислеше. Разполагаше с всички записки на Търл. От тях ще разбере последователността!

Но надеждите му веднага бяха разбити. Сот каза:

— Това се отнася и за построяването на телепортационни двигатели. Само Търл можеше да изчисли цялата верига на моторните пултове.