Читать «Бойно поле Земя» онлайн - страница 699

Джони каза, че вече ги знае, но Сот поклати глава:

— Не, не. Много се съмнявам, че ги знаеш. За да разбереш наистина един символ, трябва да знаеш откъде идва. Така, всички цифри като символи са били отначало или първата буква на думата, с която са се наричали, или определен брой точки, или линии. Или са били пиктографи, които постепенно са били стилизирани, докато станат само част от първоначалната картина или тяхна стенографска версия.

Психлоските цифри най-напред са били пиктографи. С течение на времето са ги писали във все по-опростен вид, докато се превърнат в сегашните известни на теб единайсет цифри. Някога са се наричали „пътят към щастието“.

Джони не знаеше това. Виждаше тези цифри, тези символи, всеки път като летеше. Стана му интересно.

Сот започна да му рисува цифрите като пиктографи — малки рисунки.

— Нулата е празна уста — виждаш ли този зъб? Едно е лапа, само един нокът. Две е едно същество и една клечка. Три е едно същество, една лопата и една скала. Четири е миньорска количка — виждаш ли четирите ъгъла? Пет е както ние го наричаме „сгъната“ лапа — с пет нокъта. А шест е „разгъната“ — с шест нокъта. Седем е рудна шахта. Осем е леярна — виждаш ли купчината и дима? Девет е купчина метални кюлчета, подредени като пирамида. Десет е като светкавица — символ на власт, обозначен само като чертичка. Единайсет е две стиснати лапи — изразява доволство.

Това е малък нравствен урок, забелязваш ли. Ако копаеш и топиш руда, издигаш се от гладуване към сила и власт. — Засмя се. — Много малко хора знаят това. Само знаят в какво са се превърнали заради бързината с течение на времето. Все още се забелязват следи от пиктографите.

— Много се радвам, че научих това — каза Джони. Беше му забавно. От самото начало психлосите са били миньорска раса. — Аз мога да смятам малко в тази система. Но не мога да разбера силовите уравнения.

Реши да поизбърза. Не беше лъжа. Направо го заболяваше глава от тях. Нищо не се изравняваше.

Сот бе вперил поглед в него.

— Мисля, че биеш към телепортационните уравнения.

Джони повдигна рамене.

— Ние имаме работеща платформа. Произвеждаме телепортапионни системи.

— Да, чух — каза Сот. — Така се снабдихме с храна и дихателен газ. Чух, че имало някаква планета, Фобия, на която никой не можел да живее — явно това го озадачаваше. — А! Някой от учените ви го е открил в някоя друга математика и сега се опитвате да проверите всичко с психлоските силови уравнения.

Разсмя се и дълго не можа да спре.

Джони му даде още малко кербанго.

— Ами добре. Не че ще ви свърши особена работа. Но направо ми е чудно как не можете да се справите. Сигурно трябва да си психло, за да успееш.

Смееше се толкова силно, че му излязоха сълзи.

— Е, добре — най-после каза той. — Вече разполагате с телепортация, защо ви е тогава математиката?

Взе още един лист хартия и нарисува голям кръг. След това му хрумна нещо, облегна се я погледна Джони.

— Ако ти дам това, какво ще ми дадеш в замяна?

— Пари?

— Отделен купол, достъп до библиотеката на лагера и инструменти, за да експериментирам с компютри. И да не ме телепортират повече никъде!