Читать «Бойни действия» онлайн - страница 4

— Не, благодаря. Има достатъчно проклета информация, която трябва да запомня. Вече остарявам.

— Още си на трийсет и девет.

— Да, но утре ще навърша четирийсет.

— Е, честит рожден ден, съветнико — ухили се Катцен.

— Благодаря. Но никак не ми е весело. Както вече ти казах, остарявам.

— Не преувеличавай — рече му и посочи към Шанлъ Урфа. — Когато онзи град е процъфтявал, четирийсет години са били много. Тогава повечето хора са стигали до двайсетина. При това са били болнави. Страдали са от развалени зъби, счупени крайници, увредено зрение, кокоши тръни и какво ли не. По дяволите, днес в Турция можеш да гласуваш, след като навършиш двайсет и една. Съзнаваш ли, че древните водачи в селища като Улудере, Сирнак и Батман не са можели да гласуват за себе си?

Лоуел го погледна.

— Има град на име Батман?

— На брега на река Тигър. Виждаш ли? Винаги можеш да научиш нещо ново. Тази сутрин отделих няколко часа, за да разучавам Регионалния оперативен център. Мат и Мери Роуз са измислили страхотна апаратура. Знанията поддържат младостта, Лоуел.

— Да научиш за Батман и за РОЦ не е нещо, за което си струва да живееш. А що се отнася до твоите древни турци, цялото онова садене, напояване и влачене на камъни вероятно е карало четирийсетгодишните да се чувстват на осемдесет.

— Точно така.

— И сигурно от десетгодишни до края на живота си са вършили едно и също. В днешно време се предполага, че живеем по-дълго и се развиваме професионално.

— Опитваш се да кажеш, че ти не си го направил?

— Развил съм се като изчезнал вид. Застой и после край. Винаги съм мислил, че на тези години ще бъда важна клечка на работа при президента, ще имам международен авторитет и ще преговарям за търговски и мирни споразумения.

— Спокойно, Лоуел. Намираш се на арената.

— Да, на първия ред, където разбиват носове. Работя за някаква секретна правителствена агенция, за която никой не е чувал…

— Секретна не означава липса на изисканост — прекъсна го Фил.

— В моята част от арената означава. Работя в едно подземие във военновъздушната база „Андрюс“ — дори не съм във Вашингтон, окръг Колумбия, за бога — и сключвам необходими, но скучни сделки с доста негостоприемни страни като Турция, за да шпионираме още по-негостоприемни страни като Сирия. И на всичкото отгоре се пека в проклетата пустиня и по краката ми се стича пот, вместо да оспорвам Първата поправка в Конституцията пред Върховния съд.

— Престани да хленчиш.

— Виноват. Това е изключителното право на един рожденик.

Катцен бутна филцовата австралийска шапка на Кофи така, че да закрие очите му.

— Гледай по-весело на живота. Не всяка полезна работа е свързана със секса.

— Не става дума за това. Е, може би, но съвсем малко. — Свали шапката, изтри потта от лентата и после отново я сложи върху мръсните си руси коси. — Всъщност искам да кажа, че съм юридически гений, Фил. Моцарт на правораздаването. Четях законодателната литература на баща си още когато бях на дванайсет години. Всичките ми приятели искаха да станат астронавти или бейзболни звезди, а аз мечтаех да бъда съдия. Можех да върша повечето от тази работа още на четиринайсет-петнайсет години.