Читать «Бойни действия» онлайн - страница 2

— Водата е живот. Контролираш ли едното, ще контролираш и другото.

Младият мъж познаваше историята и географията на областта. И водите. Беше идвал тук два пъти, докато служеше във Военновъздушните сили. Откакто се уволни и се залови да поправя трактори и други машини в една голяма ферма, непрекъснато слушаше старите хора да говорят за сушата и за глада.

В миналото известна като Месопотамия — гръцката дума за «земята между реките», сега Сирия се наричаше Ал-Гезира — «островът». Остров без вода.

Река Тигър някога е била един от най-важните транспортни маршрути в света. Тя извира от Източна Турция и тече около хиляда осемстотин и петдесет километра в югоизточната част на Ирак, където при Басра се съединява с Ефрат. Голямата Ефрат е образувана от сливането на реките Кара и Мурад в Източна Турция. Тя тече предимно на юг, а после на югозапад в продължение на почти две хиляди и седемстотин километра през огромни каньони и скалисти дефилета в горното си течение и през обширна равнина в Сирия и Ирак. Там, където се срещат, Тигър и Ефрат образуват речния канал Шат-ел-Араб, който тече на югоизток, влива се в Персийския залив и е част от границата между Ирак и Иран. Двете страни отдавна спорят коя да контролира корабоплаването върху този сто и деветдесет километров воден път.

Тигър и Ефрат на изток и великият Нил на запад някога са образували Плодородния полумесец — люлката на няколко ранни цивилизации, датиращи от 500 г.пр. Хр.

Люлката на цивилизацията, каза си Ибрахим. Неговата родина. Една трета от тази велика земя, на която принадлежеше и той, сега беше безжизнена и западаше.

В миналото по Ефрат са плавали военни кораби и местните племена са били принудени да се придвижат на запад. Водните колела и напоителните канали на изток били занемарени, докато в западната част на страната се издигали велики градове, простиращи се от Алепо на север до вечния Дамаск. Ефрат била изоставена, а после — съсипана. Бистрите й води станали кафяви от индустриалните и човешките отпадъци, идващи предимно от Турция. Сега дори топящите се планински снегове и поройните дъждове не можеха да я изчистят. През осемдесетте Турция започна масирана кампания за водните запаси, построявайки язовири по горното течение на Ефрат. Това спомогна за пречистването на реката и за плодородието на турските ниви, но причини още по-голяма суша и глад в Северна Сирия и особено в Ал-Гезира.

И Сирия не направи нищо, за да предотврати това, горчиво помисли Ибрахим. Трябваше да се бори с Израел на югозапад и да наблюдава действията на Ирак на югоизток. Сирийското правителство не искаше цялата северна граница — повече от шестстотин и четирийсет километра — да бъде подложена на опасност заради обтегнати отношения с турците.

Но наскоро започнаха да се чуват различни гласове, които станаха особено силни през 1996 година след неколкократните и настървени атаки срещу кюрдите. В провинция Хакари, близо до границата с Ирак, в сблъсъци с турците загинаха хиляди кюрди. Още няколко хиляди умряха, когато в Халабджа Саддам Хюсеин използва отровен газ срещу кюрдите. Кръвопролитията се засилиха и заради вътрешните борби между различните кюрдски секти — за земя, традиции и заради степента на намеса, която биха търпели от страна на населението с друго самосъзнание.