Читать «Боен клуб» онлайн - страница 17

После попадаш в капана на хубавичкото си гнезденце и ставаш собственост на нещата, които едно време бяха твоя собственост.

Докато се прибрах от летището.

Портиерът излезе от сянката, за да ми съобщи, че е станало произшествие. Полицията била тук и задавала много въпроси. Може би предупредителната лампичка на печката е изгоряла или пък е имало забравен котлон, от който е изтичал газ. Газът се е издигнал до тавана и е изпълнил всички стаи в апартамента от горе до долу. Апартаментът беше сто и петдесет квадратни метра, с високи тавани — газът сигурно е изтичал сума ти дни, докато напълни всички стаи. И когато стаите са се напълнили до долу, компресорът на дъното на хладилника е прещракал.

Детонация.

Огромните, заемащи цялата стена прозорци с алуминиева дограма са се пръснали. Канапетата, лампите, чиниите и комплектите спално бельо са пламнали, както и годишниците от гимназията, дипломите, телефонът. Всичко изригва от петнайсетия етаж като малък слънчев протуберанс.

О, не и моят хладилник. Бях събрал цели рафтове най-различни видове горчица — някои млени, други тип „английски пъб“. Имаше четиринайсет различни вида салатени сосове без мазнини и седем вида каперси.

Знам, знам — къщата пълна с подправки, а истинска храна няма.

Портиерът си издуха носа и нещо потъна в носната му кърпа с якото плясване на топка в бейзболна ръкавица.

Можете да се качите на петнайсетия етаж, каза ми портиерът, но никой не може да влезе в жилището. Полицейска заповед. Полицията разпитвала дали нямам някое старо гадже, на което би му се искало да извърши това, или пък не ме е намразил някой, който има достъп до динамит.

— Нямаше смисъл да се качват — каза портиерът. — Оцеляла е единствено бетонната черупка.

Полицията не изключваше палеж. Никой не беше подушил газ. Портиерът вдига вежда. Този тип по цял ден флиртуваше с домашните прислужници и болногледачките, работещи в големите апартаменти на горния етаж, които след работа чакаха в креслата във фоайето да ги откарат. От три години живеех тук — и портиерът всяка вечер си седеше и си четеше списанието „Елъри Куин“, докато аз прехвърлях пакети и чанти, за да си отключа входната врата и да вляза.

Портиерът вдигна вежда и разказа как някои хора заминавали на дълго пътешествие и оставяли свещ, дълга-предълга свещ, да гори в голяма локва бензин. Хората с финансови затруднения правят такива работи. Хората, дето искат да се измъкнат.

Помолих да използвам телефона в портиерната.

— Много млади хора се опитват да впечатлят света и купуват прекалено много вещи — каза портиерът.

Обадих се на Тайлър.

Телефонът в квартирата на Тайлър на Пейпър Стрийт иззвъня.

О, Тайлър, моля те, избави ме.

Телефонът звънеше.

Портиерът се наведе през рамото ми и каза:

— Много млади хора не знаят какво искат.

О, Тайлър, моля те, спаси ме. Телефонът звънеше.

— Това, младите, си мислят, че светът е техен.

Избави ме от шведските мебели.

Избави ме от снобското изкуство. Телефонът звънеше и Тайлър вдигна.

— Ако не знаеш какво искаш — каза портиерът, — накрая ти се натрупват сума ти неща, дето не ги искаш.