Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 21

— Кои тях?

— Едрите риби. Високомерие. Тщеславие. Видял Бог човекът и си рекъл: „Хайде де, от къде на къде Той ще е Бог, а пък аз да не мога да се отърва…“

— Това ли правя сега?

— Научи се да бъдеш онова, което Христос нарича смирен. Бас ловя, че дори не знаеш какво означава. Спомни си супермаркетите преди войната. Когато някой избутваше количката си напред, за да те изпревари, а ти се примиряваше — ето това е погрешната ти представа за смирение. Всъщност смирен означава опитомен, в смисъла на одомашнено животно.

— Наистина ли? — възкликна той.

— След това е придобило смисъл на скромен или дори състрадателен, или многострадален, както и още по-неприятни отсенки като слаб и мекушав. Но първоначално било равнозначно на загуба на склонността към насилие. Според Библията това означава най-вече да не изпитваш негодувание, когато ти причиняват болка. — Тя се разсмя със задоволство. Глупак такъв — добави след малко Люрайн, — дрънкаш, без да разбираш абсолютно нищичко.

Отговорът му прозвуча хладно:

— Общуването ти с този педант отец Хенди едва ли те е смирило. В който и да било смисъл на думата.

Люрайн се разсмя така невъздържано, че се задави.

— О, боже — промълви най-после задъхано тя. — По този въпрос можем да се скараме жестоко: кой от нас двамата е по-смирен. По дяволите, далеч по-смирена съм от теб!

Люрайн отново се разтърси от неконтролиран смях.

Той не й обърна внимание. Заради шепата хапчета, които беше погълнал. Бяха започнали да действат.

Зърна внезапно възникнал силует със смеещи се очи, за когото предположи, че е Исус. Трябва да беше той. Мъжът с бяла сламена коса носеше тога и гръцки набедреници. Беше млад, с плещести рамене и се усмихваше деликатно и сърдечно, притиснал до гърдите си огромна, тежка, закопчана с катарама книга. Като се изключат класическите набедреници, по разрошената прическа приличаше на саксонец.

Исус Христос! — помисли си Пит.

Белокосият плещест младеж — Боже Господи, имаше телосложение на ковач! — разкопча книгата и я отвори, показвайки две страници. Пит видя писанията на чуждестранен език, които му протегна да прочете:

KAI THEOS EN HO LOGOS

Не можа да ги проумее, нито пък бъркотията от други думи, макар да бяха изписани четливо, които плуваха пред погледа му като неразгадаеми драскулки: koimeitheisometha… keoiesis… titheimi… Дори не можеше да прецени дали това е действителен език, или не: някакво послание или безсмислени фантоми от съновидение.

Младежът с ленената коса затвори огромната книга, която държеше, и неочаквано изчезна. Появи се и се изгуби като стара лазерна холограма от времето на войната, но лишена от звук.