Читать «Бляскавият двор» онлайн - страница 18

– Това е само за забавление, милейди. Развличаме се, като гледаме на карти. Хората винаги са го правили.

– Докато алан­зан­ците ги превърнаха в ключова част от религията си – казах. – Напос­ледък свещениците изгарят тези карти. Гледай да не те арестуват като еретичка.

Очите ѝ се разшириха:

– Не се кланям на демони! Или на дървета!

Всичко друго остави зад гърба си. Домакинството бе толкова заето с приготовления за преместването, че никой не ни погледна втори път, когато се измък­нах­ме да се заловим със задачите си. Занесох останалите ѝ притежания, кои­то не бяха много, само малко дрехи, обратно в стаята си и ги скрих, докато диск­рет­но я изпращах. Тя ме сепна с бърза, силно неуместна прегръд­ка, с блестящи в очите ѝ сълзи.

– Благодаря ви, милейди. Благодаря. Спасихте ме от ужасна съдба.

А ти може би си направила същото за мен, помислих си.

По мои напътствия тя излезе небрежно през предната порта, сякаш прос­то отиваше за покупки на пазара. Не мисля, че пазачът, застанал на пост, изобщо я забеляза да излиза. Тя беше невидима, нещо, кое­то дори не можех да си представя... все още. Веднага щом тръгна, аз се върнах към рисуването си в градината, полагайки всички усилия да изглеждам, сякаш съм заета с обичайните си опити да си убивам времето, докато останалите от домакинството се трудеха. Винаги, когато можех да го вмъкна в разговора с другите слуги, споменавах небрежно, че Ада е заминала да постъпи на ново мяс­то, и колко прекрасно е, че ѝ е било уредено. Всички знаеха, че някой е идвал да пита за нея преди, но никой не беше наясно с подробностите от този разговор. Много други слуги вече бяха тръгнали, така че заминаването ѝ не беше нищо ново.

В течение на вечерта дойде съобщение, че баба ми и лейди Брансън са били задържани за вечеря, докато гостуваха на приятелка. Това развитие на нещата ме устройваше прекрасно, макар че наистина се поколебах за момент, когато осъзнах, че можеше да не видя баба никога повече. Тази сутрин си бяхме разменили резки думи, но това не намаляваше обичта ми към нея... или нейната към мен. Всичко, кое­то беше направила в тази каша с Лайънъл, беше за мое добро и щеше да има огромни неприятни пос­ледици, когато уговорката се разтуреше.

Не се колебай сега, казах си. Няколко пъти вдишах и издишах дълбоко, насилвайки се да запазя спокойствие. Баба може да се справи с всичко, кое­то се случи. А когато скандалът утихне, ще живее с лейди Брансън и дъщеря ѝ. Ще бъде много по-щастлива там, отколкото под строгия надзор на лейди Дороти.

Дори и да бяхме разделени, все още имаше шанс баба да прекрачи прага ми в някой далечен ден. Но о, как само щеше да се тревожи за мен. Надявах се, че ако – не, когато – се срещнехме отново, тя щеше да разбере защо бе трябвало да направя това. Не можех да се омъжа и да заживея луксозен и разточителен живот, ако това означаваше да се откажа от душата си.

След вечеря се оплаках от главоболие и се оттеглих в стаята си. Това беше кажи-речи единствената причина за усамотение, коя­то можех да имам, и дори то не беше лесно. Веднага след като пропъдих преданите си до раболепие прислужнички, съблякох изящната копринена рок­ля, коя­то бях носила на вечеря, и си сложих по-семплата ленена рок­ля на Ада – кое­то ми причини известно затруднение. Обикновено имах камериерки, кои­то ми помагаха да обличам и събличам дрехите си, и не бях свикнала да се справям с копчетата без допъл­ни­тел­на помощ. Роклята на Ада беше тъмносиня на цвят, без украса. Дългата бяла риза, коя­то облякох под нея, беше също толкова семпла. Дотогава никога не бях забелязвала истински колко невзрачно всъщност беше облеклото на дамите ми. И все пак то щеше да ми помогне да се прикрия, както и сивото наметало с качулка, кое­то облякох отгоре. Прибрах останалите ѝ дрехи в малка торба с връзки, а пос­ле забързах надолу по тясно, предназначено за слугите, стълбище, кое­то рядко се използваше по това време на вечерта. След като се уверих, че наоколо няма никого, се измъкнах през една задна врата.