Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 19

— Имате ли да ми кажете още нещо? — попита той, след като най-сетне дойде на себе си.

— Да, господин Розновски. Ако преместите Флорентина от Латинското училище, незабавно ще подам оставка. Ако избирате да избягате още при първия случай, когато детето ви се сблъска с някакъв проблем, как бих могла да я науча да се справя с живота? При положение че собствената ми страна е във война само защото искахме да вярваме, че Хитлер е разумен човек, макар и объркан, едва ли можете да очаквате от мен да предам същото невярно обяснение на нещата и на Флорентина. Сърцето ми се къса при мисълта да я напусна, защото не бих могла да обичам Флорентина повече дори да беше мое дете, но не мога да се съглася да прикривам истинския свят само защото имате достатъчно пари, за да държите истината удобно скрита още някоя и друга година. Извинявайте за прямотата ми, господин Розновски. Мисля, че отидох прекалено далеч, но не мога да укорявам предразсъдъците на другите хора и същевременно да прощавам вашите собствени.

Авел се облегна в креслото си и дълго остана безмълвен.

— Мис Тредголд, би трябвало да бъдете посланик, а не гувернантка — каза накрая той. — Разбира се, че сте права. Как ще ме посъветвате да постъпя?

Мис Тредголд, която все още стоеше права (не можеше и да си помисли да седи в присъствието на работодателя си, освен ако не е с Флорентина), се поколеба.

— Детето трябва да става половин час по-рано всяка сутрин и да учи история на Полша. Трябва да знае защо поляците са велика нация и защо са готови да предизвикат мощта на Германия, въпреки че сами никога не биха могли да победят. Така ще може да се изправи срещу онези, които се подиграват заради произхода й, със знания, а не с невежество.

Авел я погледна право в очите.

— Сега разбирам какво е имал предвид Джордж Бърнард Шоу, когато казва, че за да разбереш защо Англия е велика, трябва да срещнеш английска гувернантка.

Двамата се разсмяха.

— Изненадан съм, че не желаете да постигнете нещо повече в живота си, мис Тредголд — каза Авел и веднага си даде сметка, че думите му може би са прозвучали обидно. Но дори и да беше така, мис Тредголд не показа, че се е засегнала.

— Баща ми има шест дъщери. Винаги се е надявал на момче, но така и не му провървя.

— Какво става с другите пет?

— Всички са омъжени. — В отговора й нямаше и следа от съжаление или завист.

— А вие?

— Веднъж баща ми каза, че съм родена за учителка и че всички ние сме част от Божия план, така че може би ще бъда учителка на дете, на което предстои велико бъдеще.

— Да се надяваме, че е така, мис Тредголд. — На Авел му се искаше да й говори на малко име, но не го знаеше. Беше се подписала като „У. Тредголд“ и нещата стигнаха дотам. Усмихна й се.

— Желаете ли да пийнете нещо, мис Тредголд?

— Благодаря, господин Розновски. Малко шери би ми се отразило чудесно.

Авел й наля сухо шери, а на себе си сипа щедра доза уиски.

— Зле ли е ФДР?

— Опасявам се, че е осакатен завинаги, което само ще засили любовта й към него. Смятам, че за в бъдеще ФДР трябва да си остава вкъщи и да излиза само в мое присъствие.