Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 17

Една сутрин Флорентина го чу да казва:

— ФДР има нужда от всеки приятел.

Към последното тримесечие на 1939 година Авел с помощта на един малък заем от Първа градска банка на Чикаго стана стопроцентов собственик на акциите на верига „Барон“. Предвиди в годишния отчет печалба от половин милион долара за 1940 година.

Франклин Д. Рузвелт (онзи с червените очи и мъхнатата кафява козина) рядко се отделяше от Флорентина дори когато тя мина във втори клас. Мис Тредголд бе на мнение, че може би е дошло времето да започнат да оставят ФДР вкъщи. При други обстоятелства тя би настоявала — може би щяха да се пролеят малко сълзи и въпросът щеше да се реши; въпреки това обаче тя сметна, че е по-добре да остави детето да върви по своя път. Това решение се оказа една от малкото грешки, които бе допускала.

Всеки понеделник момчетата в Латинското училище учеха френски заедно с момичетата при мадмоазел Метине. За всички освен за Флорентина това бе първата болезнена среща с чуждия език. Докато класът повтаряше в хор след мадмоазел думички като boucher, boulanger и epicier, Флорентина — повече от скука, отколкото от показна храброст — започна да разговаря с ФДР на френски. Съседът й по чин — високо и доста мързеливо момче, казваше се Едуард Уинчестър и очевидно не бе в състояние да схване разликата между le и la, се наведе към нея и й каза да не се фука. Флорентина се изчерви.

— Просто се опитвах да обясня на ФДР разликата между мъжки и женски род.

— Така ли? Ей сега ще ти покажа le difference, мадмоазел Всезнайкова — каза Едуард и в пристъп на ярост грабна ФДР и с цялата сила, на която бе способен, откъсна едната му лапа.

Флорентина бе така смаяна, че не помръдна дори когато Едуард изсипа мастилницата върху главата на мечето.

Мадмоазел Метине, която никога не бе одобрявала събирането на момчета и момичета в един клас, се втурна към тях, но вече бе късно. Тъмносин от главата до петите, ФДР седеше на пода в центъра на малък кръг от пълнежа на откъснатата си лапа. Флорентина гушна любимия си приятел и сълзите й разредиха разлятото мастило. Мадмоазел Метине поведе Едуард в кабинета на директора и заръча на останалите да стоят тихо, докато не се върне.

Флорентина пълзеше по пода и безнадеждно се мъчеше да закрепи откъснатата лапа към тялото на ФДР. Едно русо момиче, което никога не бе харесвала, се наведе и изсъска:

— Така ти се пада, тъпа полякиня такава.

Всички се разкискаха и някои започнаха да викат: „Тъпа полякиня, тъпа полякиня!“. Флорентина стискаше ФДР и се молеше мадмоазел Метине да се върне по-скоро.