Читать «Близки непознати» онлайн - страница 5

— Ти така и не можа да излезеш от „Отнесени от вихъра“, нали, Магс? Направо умираш да си сложиш рокля с кринолин, да седнеш на верандата и да кажеш: „Ето кой идва — господин Рет!“, а Кларк Гейбъл да те вземе в обятията си…

— Даа, там е проблемът. Само ти ще ми бъдеш под ръка, а ни най-малко не приличаш на Рет Бътлър. Може би по-скоро на Ашли Уилкс. — Тя се усмихна, загледана в дългото му тясно лице. — Знаеш ли, Ол, никога по-рано не ми беше хрумвало, но ти наистина малко приличаш на Лесли Хауърд. Носът ти е малко големичък, по-скоро гърбав, отколкото прав, линията на челюстта ти не е толкова изразена като неговата, видът ти по-скоро е покварен, отколкото благороден, но в тъмна нощ, ако човек ти хвърли само бегъл поглед…

— Ако случайно съм с куче, което да ме води, и нося бял бастун, да, да, всичко това съм го чувал и по-рано, много ти благодаря, Магс. Престани с обидите, моля те. Хубаво разгледай това приложение и намери къде да отидем или ти ще останеш в един от най-малко престижните жилищни райони на Англия, а аз ще замина сам за Манхатън.

Кристи Мур Макарти седеше на задната веранда на къщата си и четеше „Бизнес уик“. Не беше особено завладяна от статията за малки запушалки, не се интересуваше от каквито и да било количества малки запушалки поне от три години, а може би и повече, ако беше честна със себе си, но въпреки всичко усърдно я четеше. Кристи четеше всичко. Четеше „Бизнес уик“ и „Вашингтон пост“, „Венити феър“, „Нешънъл Джиографик“ и „Космополитън“. Би чела дори „Популярна механика“, ако абонираха за това списание. Четеше и романи, детски приказки и пиеси. Четеше романтични книги, детективски истории и романи на ужасите. Четеше и книги по зоология, социология, теология, криминология и екология. Четеше биографии, исторически книги и поезия. Четеше всичко, което й попаднеше. Най-вече четеше белетристика. Дори веднъж прочете научнофантастичен роман. Четеше жадно, имаше любопитен ум и живо въображение. Откакто преди шест години престана да работи като брокер в „Мерил Линч“, разполагаше с прекалено много време.

Изчиташе „Бизнес уик“ от кора до кора и едва тогава го оставяше. Беше едва април, към обяд, но на верандата започваше да става горещо. В средата на лятото новата бяла боя на къщата щеше да се обели от слънцето. Кристи влезе в кухнята, за да направи чай с лед. Правеше го по традиционния начин — с истински чаени листенца, с истински лимонов сок и истинска захар. Нямаше нужда да се тревожи за килограмите си, освен това обичаше традициите. Майка й, Бланш Хюлет Мур, винаги твърдеше, че можеш да познаеш дали една жена е дама само докато я гледаш как приготвя чай. Тя сипа горещия чай във висока чаша, пълна с лед и чу как кубчетата започнаха да пукат, докато се топят. Майка й не би одобрила това. Тя би настояла да остави чая да изстине, преди да го сервира, но Кристи нямаше толкова търпение. Тъкмо когато се върна на верандата, пощаджията спря на алеята при задния вход.

— Как сте днес, госпожо Макарти?