Читать «Близки непознати» онлайн

Джулиет Мийд

Близки непознати

„Както съществува в обществото, любовта не е нищо друго, освен обмен на две илюзии и повърхностен контакт на две тела.“

Никола-Себастиян Шамфор, Максими и мисли,

1796 г.

Съпругът (замислено): Едва ли искаше да ме ядоса или дразни. Проклятие! Но как е трудно да й угодиш… Тя има дом и дрехи — истински съблазни, а все видът й е сърдит… Например вчера подарих й диаманти, а тя, какво? Навири си носа. Какво да сторя? Нямам избор, знам си. Жените просто са това, което са.

Ела Хилър Уилкокс, откъс от „Празникът“

(1850–1919)

„Няма измяна там, където не е съществувала любов.“

Оноре дьо Балзак, в писмо до мадам Ханска,

август 1833 г.

В общи линии членовете на клуба „Почивка на разменни начала“ може би са сред най-добрите гости. Вероятно защото разбират, че собствените им домове не са идеални, също както и вашите, и си дават сметка, че златното правило „да вникнеш в живота на другия“ може да постави ново начало…

Световен справочник на клуба „Почивка на разменни начала“,

1993 г.

Пролог

Април 1993 г.

Маги тъкмо беше преоблякла бебето с чисти ританки за през нощта и закопчаваше последното копче, когато чу как външната врата се хлопва и Оливър тръгна нагоре по стълбата. Докато разкопчаваше джинсите си, той отвори вратата на спалнята. Съпругът й беше рус като нея, висок, хубав, дългокрак мъж, който още с влизането си се усмихна на своя син и наследник.

— Къде беше? — Маги не обичаше гласът й да звучи обвинително, но вече се дразнеше по-често отколкото й се искаше да признае.

— В кръчмата. — Той взе Артър на ръце и го подхвърли във въздуха. — Как си, приятелче? Забелязвам, че не ти се спи много. — Бебето размаха ръчички във въздуха, доволно, че баща му ще си поиграе с него. — Бях с Бриг. Беше трудно да се отърва от него, Маги. Честна дума. Стояхме само половин час.

— Само половин час? Хубава работа, Ол! Да не би бирата им да се е свършила? Тази вечер нямаше ли някоя хубава барманка? Нещо, което да те изкуши?

— Престани да се заяждаш, Маги. Имахме работа. Там бяха Чарлс и Луси, също и Едуард. Всички ти изпращат поздрави. Мнооого поздрави за мама. — Остави бебето обратно на леглото и започна да го гъделичка по стъпалцата през кадифените ританки.

— Виж какво, той никога няма да заспи, ако го закачаш така. Клюмаше, когато го донесох. Щеше да е заспал, ако не беше включен тъпият телефонен секретар. Телефонът го събуди. — Маги седна на леглото по сутиен и пликчета, събу чорапите си и изгледа намръщено съпруга си.

— Твоят телефонен секретар — изрече той с доволна усмивка.

— Да, но ти не го беше изключил.

Оливър сви рамене.

— Хайде да не се караме за това, Магс. Да запазим силите си за някоя важна разправия. Не си лягаш, нали? — Погледна часовника си.

— Както ме гледаш, не би казал, че съм облечена като за „Риц“, нали?

— Слез долу. Искам да поговорим за почивката. Ще сложа негова светлост да спи, а ти сипи уиски. На мен голямо. — Намигна й, Маги омекна и му се усмихна.