Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 70
Айзък Азимов
— Как вървят работите в службата, Рейч? — попита Селдън. — Има ли някакъв прогрес?
— Донякъде, татко. Разработват се закони, вземат се решения, произнасят се речи. Въпреки това е трудно да размърдаш хората. Можеш колкото си щеш да проповядваш братство, ала никой не се чувства братски настроен, което ми напомня, че далянците не са по-добри от останалите. Казват, че искат да ги третират като равни и правят всичко възможно да го постигнат, но ако им дадеш шанс, нямат никакво желание те да се отнасят към другите като към равни.
— Рейч, да промениш умовете и сърцата на човеците е почти невъзможно — рече Дорс. — Достатъчно е да се опитваш и евентуално да отстраниш най-очебийните несправедливости.
— Белята е — каза Селдън, — че през по-голямата част от историята никой не е работил над този проблем. На хората е била давана възможност да се скапват в приятната игричка „Аз съм по-добър от теб“ и сега тая мръсотия не е лесно да се разчисти. Ако позволим на нещата да следват естествения си ход и да се влошават в продължение на хиляда години, не можем да се оплакваме, в случай че ни потрябват, да речем, сто години да ги оправим.
— Понякога, татко — въздъхна Рейч, — си мисля, че ти ме уреди на тази работа, за да ме накажеш.
Хари Селдън вдигна вежди:
— За какво да те наказвам?
— Понеже програмата на Джоуранъм за равенство между секторите и за по-голямо участие на хората в управлението ми хареса.
— Не те упреквам за това. Внушенията му бяха примамливи, обаче ти знаеш, че Джоуранъм и бандата му ги използваха единствено като средство да придобият власт. После…
— Но ти ме застави да го вкарам в капана, въпреки че възгледите му ми харесваха.
— Не ми беше лесно да те помоля да го направиш — подчерта Първият министър.
— И сега ме караш да работя над внедряването на програмата на Джоуранъм просто за да ми покажеш колко е трудно тя да се осъществи на практика.
Селдън каза на Дорс Венабили:
— Как ти се струва това? Момчето ми приписва някаква лукава непочтеност, каквато просто не е в моя характер.
— Предполагам — кимна Дорс с отсянка на усмивка върху устните, — че не приписваш такива неща на баща си.
— Не съвсем. Във всекидневния живот по-праволинеен от теб, татко, няма. Но ако ти се наложи, знаеш как да подреждащ картите. Не е ли точно туй, което се надяваш да направиш с психоисторията?
Селдън тъжно рече:
— Засега с психоисторията съм напреднал твърде слабо.
— Много жалко. Аз продължавам да си мисля, че трябва да има някакво психоисторическо решение на проблема за човешкото тесногръдие.
— Може и да има, обаче не съм го намерил.
Когато вечерята приключи, Хари Селдън каза:
— Рейч, сега двамата с теб трябва малко да си поговорим.
— Наистина ли? — кипна Дорс. — Да схващам ли, че не съм поканена?