Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 53

— Но ти какво ще правиш, Демерцел?

— В Галактиката съществуват и други неща, за които следва да се погрижа. Нулевият закон продължава да важи и аз трябва да действам за благото на човечеството дотолкова, доколкото мога да определя в какво се заключава то. И, Хари…

— Да, Данил?

— Все още имаш Дорс.

Селдън кимна.

— Да, все още имам Дорс — той спря за миг, преди да сграбчи неговата твърда ръка: — Сбогом, Данил.

— Сбогом, Хари — отвърна Данил.

И роботът се обърна. Тежката му мантия на Първи министър зашумоля, той се отдалечи с вдигната глава и изправен гръб по коридора на Двореца.

След като Данил си отиде, Селдън стоя, потънал в мисли, няколко минути. Сетне внезапно тръгна към апартамента на бившия Първи министър. Трябваше да му каже още нещо — най-важното.

Преди да влезе, се заколеба в приглушено осветения коридор. Стаята обаче пустееше. Тъмната мантия бе просната върху един стол. В покоите на Първия министър отекнаха последните думи на Хари към робота: „Довиждане, приятелю.“

Ето Демерцел си беше отишъл; Р. Данил Оливо бе изчезнал.

ВТОРА ЧАСТ

КЛЕОН I

Клеон I … Макар, че често приемаше хвалебствените слова за съществуването на последния Император, под давлението на който Първата Галактическа Империя успешно беше обединена и заслужено процъфтяваща, четвъртвековната власт на Клеон I беше към края си. Това не може да се разглежда като негова директна вина. Залезът на Империята се базираше на политически и икономически фактори, твърде силни, за да се справи някой с тях по това време. Той беше случил със своите Първи Министри — Ето Демерцел, а после и Хари Селдън, в чието лице Императорът никога не губеше вяра за развитието и усъвършенстването на Психоисторията. Клеон и Селдън — цел на последния Джоуранъмитски заговор.

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА

1

Мандел Грубер беше щастлив човек или поне изглеждаше такъв в очите на Хари Селдън. Селдън прекъсна всекидневната си сутрешна разходка, за да го погледа.

Грубер — вероятно под петдесетте, няколко години по-млад от Селдън — бе малко изгърбен от своята продължителна служба в парка на Императорския дворец, но имаше приветливо, гладко избръснато лице, увенчано с розовеещ череп, който се провиждаше под тънката му светлоруса коса. Той леко си подсвиркваше и оглеждаше листата на храстите за някакви следи от нашествие на насекоми.

Естествено че не беше главен градинар. Главният градинар на парка в Императорския дворец бе високопоставен чиновник с разкошен офис в една от постройките на огромния дворцов комплекс, разполагаше с цяла армия мъже и жени и вероятно не инспектираше поверения му имот по-често от веднъж-дваж годишно.

Мандел Грубер представляваше само пионка в тази армия. Селдън знаеше, че титлата му е градинар първа класа и че е добре заслужена с тридесет години вярна работа.

Професорът спря на равната, настлана с трошляк алея и му каза:

— Още един чудесен ден, Грубер!

Грубер вдигна поглед от храстите, а очите му засияха: