Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 51

Така че щом речта по субетерната холовизия приключи и към милионите светове със скорост, хилядократно по-голяма от светлинната, се понесоха думи — тежки, информативни и без риторични украшения, — които обсъждаха всичко друго освен роботите, Демерцел заяви, че е готов да отговаря на въпросите.

Не му се наложи да чака дълго. Още първият въпрос гласеше: „Господин Първи министър, вие робот ли сте?“

Демерцел само погледна спокойно и изчака напрежението да се покачи. Сетне се усмихна, тялото му леко се разтресе и той се разсмя. Смехът му не бе особено гръмогласен, но беше от все сърце — смях на човек, който се забавлява от моментно хрумване, заразителен смях. Публиката захихика, а после се разсмя заедно с него.

Демерцел почака смехът да утихне и след това с блеснали очи попита:

— Наистина ли трябва да ви отговоря? Има ли нужда?

Когато екраните потъмняха, той още се усмихваше.

23

— Сигурен съм, че стана — каза Селдън. — То се знае, не можем да очакваме мигновен обрат. Ще отнеме известно време, но сега нещата са задвижени във вярна посока. Забелязах го, когато прекъснах речта на Намарти на университетското поле. Публиката го подкрепяше, докато не му се изпречих насреща и не демонстрирах кураж въпреки неблагоприятните условия. Хората веднага почнаха да минават на моя страна.

— Мислиш ли, че положението е аналогично? — запита със съмнение Дорс.

— Разбира се. Щом не разполагам с психоисторията, мога да използвам аналогията и умствените си способности, с които предполагам, че съм роден. Погледни Първия министър. Обкръжен и обвиняван от всички страни, той посрещна нападката с усмивка и смях — най-нероботското нещо, което би могъл да направи, така че само по себе си то вече е отговор на въпроса. Естествено симпатиите започват да се изместват в негова полза и нищо не може да ги спре. Това обаче е едва началото. Ще трябва да изчакаме и да чуем какво ще каже Слънцар Четиринадесети.

— И в този случай ли си уверен?

— Абсолютно.

24

Тенисът беше един от любимите му спортове, но Хари предпочиташе да играе, отколкото да гледа другите. По тая причина той с нетърпение наблюдаваше как Император Клеон, облечен в спортни дрехи, търчи по корта, за да върне топката. Всъщност това бе императорски тенис, наречен тъй, защото беше обикнатата игра на монарсите — вариант с компютъризирана ракета, която можеше леко да променя наклона си със съответно притискане на хвата. Хари на няколко пъти се опита да усвои техниката, ала разбра, че овладяването на компютризираната ракета ще погълне много време, а времето на Хари Селдън бе твърде ценно за подобна тривиална цел.

Клеон пласира топката в невъзможна за връщане позиция и взе гейма. Изтича от корта под премерените аплодисменти на функционерите, които наблюдаваха играта, и Селдън му каза:

— Поздравления, сир. Направихте чудесен гейм.

Клеон отвърна с безразличие:

— Така ли мислиш, Селдън? Всички толкова внимават да ме оставят да спечеля, че не усещам никакво удоволствие.

— В такъв случай, сир, можете да наредите на противниците си да играят по-силно — рече професорът.