Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 214

Домакинът не успя да сдържи усмивката си. Младата дама имаше неоспорим чар. Беше толкова искрена и така хубаво говореше. Погледна я как седеше пред него — русата й коса бе обтегната назад в доста строга академична прическа, която обаче не можеше да скрие привлекателните й черти, ами по-скоро ги подсилваше. Думите й започнаха да добиват смисъл. Може би Уонда Селдън е права. Вероятно той беше разглеждал проблема от погрешен ъгъл. Ако действително става въпрос за запазване, а не за разрушаване…

— Главни библиотекарю — подзе и Стетин Палвър, — тази велика Библиотека е съществувала хилядолетия. Тя представя огромната мощ на Империята дори повече от Императорския дворец, тъй като в Двореца се помещава само лидерът на държавата, докато Библиотеката е дом на цялото имперско познание, култура и история. Нейната стойност е неизмерима. Не е ли разумно да се отдаде дан на тая великолепна съкровищница? А Енциклопедия „Галактика“ ще бъде именно това — гигантско обобщение на информацията, съдържаща се между вашите стени. Помислете!

Изведнъж на Акарнио всичко му стана много ясно. Как е могъл да допусне Съветът (и по-специално онзи вечно недоволен Дженаро Мамъри) да го убеди да премахне привилегиите на професора? Лас Зенов — човек, чиито преценки той високо ценеше — беше възторжен привърженик на Селдъновата Енциклопедия.

Отново погледна тримата души пред себе си, които очакваха неговото решение. Съветът трудно щеше да открие нещо, за което да се оплаче от участниците в Проекта, при положение че младите хора в кабинета му бяха представителна част от екипа, работещ с Хари Селдън.

Акарнио се изправи и закрачи, смръщил вежди, сякаш оформяше мислите си. Вдигна една сфера от млечен кристал от масата и я задържа на длан.

— Трантор — подхвана бавно библиотекарят, — седалище на Империята, център на Галактиката. Доста удивително, като се замислиш над това. Навярно сме били прекалено бързи в преценката си за професор Селдън. Сега, след като вашият Проект — въпросната Енциклопедия „Галактика“ — ми беше представен в такава светлина — и той кимна към Уонда и Палвър, — аз разбирам колко важно е да ви разреша да продължите проучванията си тук. И естествено да позволя достъп до фондовете на Библиотеката на голям брой ваши колеги.

Селдън се усмихна благодарно и стисна ръката на Уонда.

— Препоръчвам го не само за повече слава на Империята — подчерта Акарнио, очевидно въодушевявайки се от идеята (и от звученето на собствения си глас). — Вие сте прочут, професор Селдън. Дали хората ви мислят за чудак или за гений, си е тяхна работа — изглежда, че всеки си има мнение. Ако учен от вашия ранг се съюзи с Галактическата библиотека, това само би умножило нашия престиж като бастион на интелектуални занимания от най-висш порядък. Защо пък не, блясъкът на присъствието ви може да се използва за набиране на така необходимите средства за осъвременяване на библиотечната колекция, за увеличаване на персонала и за по-дългото задържане на вратите, отворени за публиката… Ами перспективата пред самата Енциклопедия „Галактика“… Какъв грандиозен замисъл! Представете си реакцията на обществото, когато научи, че Галактическата библиотека се е включила в начинание, чиято цел е да подчертае величието на човешката цивилизация, на нашата славна история, на блестящите ни постижения и чудесната ни култура! И само като си помисля, че аз, главният библиотекар Трима Акарнио, отговарям за подсигуряването на старта на такъв велик Проект…