Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 212

Момичето развълнувано грабна Палвър за ръката; мотиката падна забравена на земята:

— Представяш ли си какво означава това за дядо, за психоисторията? Само единият от нас може да направи толкова много, а двамата заедно…

Уонда тръгна към Факултета по психоистория, оставяйки мъжа на пътечката с чакъла. Спря се почти на входа на сградата и се обърна. „Елате, господин Палвър, трябва да съобщим на дядо ми“ — рече тя, без да отваря устата си. „Да, предполагам, че трябва“ — отговори по същия начин Стетин Палвър и отиде при нея.

31

— Скъпа, да не искаш да кажеш, че съм търсил на длъж и шир по Трантор човек с твоите възможности, а се оказва, че през последните няколко месеца той е бил тук с нас и ние не сме го знаели? — попита недоверчиво Селдън. Професорът дремеше в солариума, когато Уонда и Палвър внезапно го събудиха, за да му съобщят удивителната новина.

— Да, деди. Само си помисли. Аз никога не съм имала случай да се срещна със Стетин. Ти прекарваш с него времето, докато не работиш над Проекта, а аз предимно стоя затворена в кабинета и изследвам първичния радиант. Кога бихме могли да се срещнем? Всъщност единственият път, когато пътищата ни се кръстосаха, даде резултати с голямо значение.

— Кога стана това? — въздъхна Селдън, напрягайки паметта си.

— На последното изслушване на свидетелите пред съдийката Ли — отговори веднага Уонда. — Спомняш ли си свидетеля, който се закле, че ти и Стетин сте нападнали онези трима хлапаци? Помниш ли как се разплака и каза истината… изглежда, без той самият да знае защо. Стетин и аз сме действали комбинирано. И двамата сме натискали Риъл Невас да си признае всичко. Първоначално момъкът беше много непоколебим в своите твърдения. Съмнявам се дали само единият от нас би могъл да го принуди. Но двамата заедно… — тя погледна крадешком и срамежливо Палвър, който стоеше настрана. — Да, нашата сила е страшна!

Хари Селдън я изслуша и понечи да каже нещо, обаче Уонда продължи:

— Всъщност ние имаме план да прекараме следобеда в изпробване на способността ни да четем мисли — поотделно и съвместно. От малкото, което узнахме досега, изглежда, че силата на Стетин е мъничко по-слаба от моята… той вероятно е петица по личната ми скала. Но неговото пет, събрано с моето седем, прави дванайсет! Само си представи, деди! Страхотно е!

— Професоре, не разбирате ли, че Уонда и аз сме онова откритие, което търсите? Ние можем да ви помогнем да убедите световете във валидността на психоисторията и да намерите и други като нас. Така отново ще се даде ход на Проекта.