Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 206

— Очарователно, скъпа. После ще ми кажеш какво смяташ, че е значението на всичко това за Проекта… Но точно сега трябва да дойдеш с мен до холоекрана. Преди няколко минути получих спешно съобщение от Сантани. Баща ти иска веднага да му се обадим.

Усмивката на Уонда помръкна. Последните съобщения за боеве на Сантани я бяха разтревожили. След като съкращенията на имперския бюджет влязоха в сила, жителите на Външните светове пострадаха най-много. Те имаха ограничен достъп до по-богатите и по-гъсто населени Вътрешни светове и за тях ставаше все по-трудно и по-трудно да продават продукцията си срещу тъй необходимите им вносни стоки. Хиперкорабите на Империята, които отиваха до Сантани и обратно, бяха съвсем малко и отдалеченият свят се чувстваше изолиран от останалата част на държавата. По цялата планета хората се вдигаха на бунтове.

— Дядо, надявам се всичко да е о’кей — каза Уонда, ала в гласа й се усещаше страх.

— Не се тревожи, мила. В крайна сметка щом Рейч е можал да изпрати съобщение, значи те трябва да са в безопасност.

В кабинета на Селдън двамата с Уонда застанаха пред холоекрана, докато той се задейства. Хари набра кода върху клавиатурата и сетне почакаха няколко секунди, за да получат интергалактическа връзка. Екранът сякаш бавно се разшири назад в стената и заприлича на входа на тунел… От него, първоначално неясно, се появи познатата фигура на набит и силен мъж. С укрепването на връзката чертите на мъжа се проясниха. Когато Селдън и девойката успяха да различат гъстите далянски мустаци на Рейч, фигурата оживя.

— Татко! Уонда! — каза тримерната холограма на Рейч, проектирана на Трантор от Сантани. — Слушайте, нямам много време — той трепна, като че ли стреснат от силен шум. — Нещата тук доста се влошиха. Правителството падна и една партия еднодневка взе властта. Както можете да си представите, всичко е пълна бъркотия. Аз току-що качих Манела и Белис на хиперкораб за Анакреон. Поръчах им да се свържат с вас оттам. Името на кораба е „Аркадия VII“. Да беше видял Манела, татко. Направо полудя, щом разбра, че трябва да замине. Единственият начин, по който успях да я убедя, бе да й кажа, че го прави заради Белис. Татко, Уонда, сещам се какво си мислите. Естествено, че щях да отида с тях, ако можех. Но нямаше достатъчно място. Само да знаете през какви чудесии минах, за да ги кача на кораба.

Рейч пусна една от своите криви усмивчици, които Селдън и внучката му толкова обичаха, после продължи:

— Освен това откакто съм тук, трябва да помагам в охраната на университета. Ние може и да сме част от имперската система, ала сме място за учене и изграждане, а не за разрушение. Да ви кажа, един от онези луди сантански бунтовници се приближава към нашата…