Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 205

— Освен това — продължи Акарнио — искам да ви предупредя за временно двуседмично отменяне на всички библиотечни привилегии, което влиза в сила от този момент. Съветът свика специално събрание, професор Селдън. След две седмици ще ви уведомим дали сме решили да прекратим или не нашето сдружение с вас.

С тия думи Трима Акарнио привърши, постави длани на лъскавата, изрядно чиста повърхност на бюрото си и се изправи:

— Това е всичко засега, професоре.

Хари Селдън също стана, но не толкова плавно и бързо както домакинът.

— Ще ми позволите ли да се обърна към Съвета? — попита той. — Може би ако успея да им обясня голямото значение на психоисторията и Енциклопедията…

— Страхувам се, че не — каза меко Акарнио и за миг Селдън долови лек проблясък от човека, за когото Лас Зенов му беше говорил. Ала когато поведе Хари към вратата, железният бюрократ у него се върна също толкова бързо.

— Две седмици, професор Селдън — рече Акарнио, докато крилата се отваряха с хлъзгане. — Довиждане дотогава.

Гостът влезе в плъзгара, който го чакаше, и вратата се затвори.

„Какво да правя сега? — чудеше се безутешно Селдън. — Това ли е краят на моята работа?“

28

— Скъпа Уонда, в какво си се задълбочила така? — попита Хари Селдън, влизайки в кабинета на внучката си в Стрилингския университет.

Някога тук седеше блестящият математик Юго Амарил, чиято смърт бе голяма загуба за Психоисторическия проект. За щастие през последните години Уонда беше поела ролята на Юго в по-нататъшното усъвършенстване и регулиране на първичния радиант.

— Работя по уравнението в сектор 33A2D17. Виж, калибрирах го наново — тя посочи искрящата виолетова ивица, увиснала във въздуха пред лицето й, — като взех под внимание стандартния коефициент и… ето, получи се! Точно както мислех — девойката отстъпи назад и потри очите си.

— Какво е това, Уонда? — Хари се приближи, за да разчете знаците. — А, прилича на уравнението на Терминус и все пак… Уонда, това е инверсия на същото уравнение, нали?

— Да, деди. В уравнението на Терминус числата не даваха правилен резултат… Ето гледай — тя докосна някакъв бутон в продълговатата стенна ниша и още една ивица в яркочервено оживя на другия край на стаята. Селдън и внучката му отидоха там, за да я проучат. — Забелязваш ли, че сега всичко стои добре, заедно и в хармония, а, деди? Две седмици ми трябваха, за да го получа.

— Как го постигна? — попита Хари, като се възхищаваше на редовете, логиката и елегантния вид на построението.

— Първоначално се съсредоточих само върху тази част и скрих от погледа си всичко останало. За да накараш Терминус да заработи, работи върху Терминус… очевидно е, нали? Но тогава разбрах, че не мога просто да въведа това уравнение в системата на първичния радиант и да очаквам да се съчетае съвсем гладко, сякаш нищо не се е случило. Едно наместване тук означава разместване някъде другаде. Една тежест се нуждае от противотежест.

— Мисля, че древните народи наричат концепцията, към която се придържаш, ин и ян.

— Да, горе-долу ин и ян. Та виждаш ли, проумях, че за да усъвършенствам ин на Терминус, трябва да определя позицията на неговия ян. Така и направих тук — тя се върна към виолетовата ивица в другия край на очертаната от първичния радиант сфера. — И веднъж щом пипнах коефициентите там, уравнението на Терминус също си дойде на мястото. Хармония! — Уонда изглеждаше толкова доволна от себе си, като че ли бе решила всички проблеми на Империята.